Все по-рядко се сключват бракове „докато смъртта ни раздели“, има все повече разводи, вече не само мъжете, но и жените не бързат да се женят. Съвременните дами все по-често предпочитат нови модели на любовните отношения, което се забелязва и в популярната култура.

Телевизионният канал TLC е провел семиотично проучване под надслов „Кодът на жената – образът ѝ в масовата култура“ и е изяснил как се е променил женският образ в медийното пространство.

След анализ на филми, рекламни клипове, публикации в пресата и други текстове от масовата култура експертите са изброили 31 кода – устойчиви комбинации от знаци, които позволяват да се проследи трансформацията на привичните образи. Резултатите от този мащабен труд са достъпни на официалния сайт на TLC, а ние в тази статия ще уточним кои модели на любовни отношения са представени днес в медийното пространство и кои кодове набират популярност.

Тя и те

Едва ли някой ще отрече, че онзи модел на любовни отношения, който е бил характерен за нашите родители, вече не работи. Може би за пръв път в историята на човечеството хората имат толкова високи очаквания за връзките си.

Преди е било достатъчно мъжът условно казано да не е пияница и да не бие жена си. Сега обаче дамите се стремят да получат възможния максимум от любовните отношения и си търсят партньор, който да съчетава в себе си множество „функции“ – най-добър приятел, идеално съвместим любовник, прекрасен баща за децата.

Желателно е също така нивата на емоционалното IQ и на „обичайното“ IQ да са приблизително равни, партньорите да имат сходни представи за комфорт и т.н. По този начин всичките емоции, които жените преди са получавали от различни сфери на живота си и от различни хора, сега често се фокусират в един човек.

Очевидно е, че рядко се случва реален мъж да отговори на всичките тези мащабни очаквания. Това е и една от причините за възникването на нови формати на любовните отношения (полиамория, отворен брак и т.н.), съответстващи на съвременните културни, исторически и психологически изисквания.

Хората търсят начини да не се отказват от собствените си представи за всобхватното щастие. Те се опитват да изобретят форма на партньорски отношения, която да обедини стремежа към „улягане“ и влечението към нови емоции и усещания, които са присъщи в равна степен на всеки един човек.

В популярната култура това се изразява в образа на жената-бунтарка – тя се бори срещу патриархалните устои в личните отношения, мисли за себе си и за интересите си, отстоява правата си, включително и правото си на сексуална независимост. Само допреди няколко десетилетия трудно бихме могли да си представим в масовата култура да се пусне сюжет, легитимиращ женското право на изневяра, докато отношението към мъжкото кръшкане е било ако не толерантно, то поне снизходително заради мнението, че стремежът към нови сексуални впечатления си е чисто „мъжка“ черта и потребност.

Днес обаче жената, осъзнавайки собствените си нужди, може да търси емоционален комфорт и хармония извън рамките на постоянната връзка или брака. Има и редица филми и сериали, в които главната героиня не получава от мъжа си достатъчно внимание, помощ и емоционална подкрепа - и се решава да потърси всичко това другаде, без да се раздели с партньора.

Разбира се, въпреки показаните в масовите медии примери, обществото още не е готово да приеме тези нови модели – патриархалните устои диктуват своите правила и борбата на жените за правото им например на няколко партньори протича незабележимо за света. Това касае почти всеки формат на любовни отношения, различаващ се поне малко от обичайния – човек, избрал друг път, се сблъсква с проблеми в работата, с неразбиране от страна на приятелите и неприемане в семейството. Той се чувства отхвърлен, както на локално, така и на глобално равнище, усеща своята уязвимост и беззащитност. При това обаче в проучването си TLC категоризира кода „Бунтарка“ като един от доминантните, а тоест като една от най-силните съвременни идеи. Това показва, че жените днес все по-често са готови да се борят за вътрешната си свобода и са загрижени на първо място за своя комфорт, а не за мнението на околните.

Партньорски отношения

Друг доминантен код в проучването на TLC са партньорските отношения. Този модел в момента измества патриархалните семейства и формата на „трофейните“ връзки, в които млада, красива и ефектна жена се опитва на всяка цена да задържи до себе си преуспял богат мъж.

Равноправието във връзката днес се смята за най-приемливия модел на любовни отношения. В масовата култура има много примери за самодостатъчни и независими жени, които изграждат уважителен диалог с партньора си и изискват същото и от него.

Грижите за домакинството се разпределят поравно, няма подялба на „мъжки“ и „женски“ задължения – всичко се прави така, както е удобно и комфортно и за двамата, а проблемите се обсъждат честно и открито. Този модел на отношения е демонстриран например в проекта на TLC „6 дъщери“. Главните герои на предаването са Адам и Даниел Бъзби, които станали за миг многодетни родители, след като се сдобили с 5 дъщери наведнъж. Животът на семейство Бъзби веднага станал много по-непредсказуем, но двойката се справя с всички трудности именно благодарение на надеждното си партньорство, умението си да се изслушват и готовността си за компромиси.

Има и обратни ситуации, когато мъж и жена в партньорски отношения решават, че не искат деца – в близко време или като цяло. В този семеен модел е много важна възможността двамата да говорят честно за предпочитанията си, за да не се окаже после, че някой е имал други намерения. Затова чайлдфри-семействата, направили съзнателно този избор и умеещи да се разбират за важни неща, по правило изграждат партньорски отношения.

Разлика във възрастта

Преди връзките с голяма разлика във възрастта традиционно са предполагали, че по-възрастният в двойката е мъжът. Съвременните тенденции обаче променят утвърдените норми. Сред развиващите се кодове, посочени в проучването на TLC, е и „Втората младост“ – щастлива връзка между жена на 40+ години и значително по-млад мъж. При това жената не се плаши от подобни отношения и не се съобразява с общественото мнение, а мъжът не само приема благосклонно вниманието ѝ, а дори я ухажва, обгрижва я, проявява огромно уважение и нежност към нея. Виждаме редица примери за това сред известните личности, актьорите и дори политиците – съпругата на френския президент Бриджит Макрон е с 24 години по-възрастна от него и този факт е един от най-обсъжданите в политическата кариера на държавния глава. На някои хора им е толкова трудно да повярват, че мъж може да обикне много по-стара от него жена, че на Макрон му приписват дори и хомосексуална ориентация – и това показва, че кодът „Втора младост“ едва е започнал да прониква в обществото.

Още един пример – Дебора-Лий Фърнес, която е с 13 години по-възрастна от съпруга си Хю Джакман. Въпреки разликата във възрастта бракът им се оказа учудващо здрав – те се ожениха през 1996 г. и до ден днешен са щастливи заедно. Хю Джакман не афишира, но и не крие личния си живот и на всички интервюта говори с невероятно уважение и нежност за Дебора. Подобни истории се срещат и в масовата култура – във филма „Здравей, трябва да тръгвам“ (Hello I Must Be Going, 2012) 35-годишната Ейми след развод се прощава с мечтите си за щастлив живот и си мисли, че няма да намери нова любов. Случайна среща с 19-годишния Джеръми обаче ѝ помага не само да се вземе в ръце, но и да повярва, че съдбата понякога ни дава втори шанс.

Всички тези промени в медийното пространство за свързани с това, че хората са станали по-отворени за експерименти, на тях им е интересно всичко ново, те искат да пробват нещо необичайно и непознато. Няма нищо лошо в това медийното съдържание да е пърстро и многостранно – това ни помага да изграждаме диалог в обществото и да включваме в социалния си дискурс нови фрагменти.

Новите модели постепенно ще набират обороти, но този процес ще е много бавен. При това трябва да се отбележи, че медиите и масовата култура само отразяват тези промени, а не образуват новите формати. Нови модели на любовни отношения не могат да се „направят модерни“.

Хората не стават по-различни, само защото някъде някой е написал, че „полиаморията е модерна“ или защото са гледали филми и сериали. В обществото все още са доста силни патриархалните традиции, затова новите типове връзки засега се възприемат като нещо чуждо, опасно и „нездраво“.

От друга страна медиите започват по-често да говорят за новите формати на партньорство и хората, които избират алтернативни типове любовни отношения, може би сега се чувстват по-малко стигматизирани и самотни. Общественото обсъждане на промените е важно и за онези, които до момента са били в позицията на аутсайдери. Когато темата за различното започва да се транслира в медийното пространство, ако не позитивно, то поне неутрално, това позволява на „отхвърлените“ да дишат малко по-свободно и понижава вътрешното напрежение у човека, който и без това е принуден да живее в отбранителна позиция спрямо социума.

Четете още: Какво да правя: Мъжът ми би искал да пробва тройка...