* Един текст, породен от голям семеен скандал за иначе малките неща в живота...

Сигурно някъде някога е съществувала жена, която сутрин става, прави кафе, пече френски кифлички от многолистно тесто, глади ризата на мъжа си, носи му закуска в леглото, после го целува, двамата правят набързо любов, тя се поотупва и малко след секса се захваща да пере и да готви, да сади цветя и да чете Овидий в оригинал на латински. В това време мъжът ѝ е на работа, изкарва пари и вечер се прибира с усмивка на лице при благоверната си.

Действително, може и някъде да има такива жени. Аз просто не съм от тях. И понеже при последния скандал с любимия ми мъж той все пак ме помоли да започна да се държа като жена, а не като мъж, то аз си дадох сметка, че:

1. Той е напълно прав!

2. Когато жената знае какво иска от живота си, бори се за всяко удоволствие и за свободата си, изкарва достатъчно пари, че да си "купи" щастие, тя престава да е жена и се превръща в мъж. Сори.

3. За да се превърне тя пак в жена, трябва да усети, че срещу нея има един много силен, борбен и инициативен мъж, на чието рамо може да се опре, да му роди три деца и да не се притеснява, че след 5 месеца любимият ѝ е останал без пари и ще я кара с провисналия корем и няколкото деца вкъщи да ходи на работа и да "изкарва колкото него, щото трябва да сме равностойни партньори в брака", нали...

В заключение си мисля:

"Много искам да съм жената във връзката, ама ти, скъпи, не ставаш за мъж. И като се замисля, нямам нужда от теб, с изключение на секса и малкото прекарано време заедно. Ама ти си се уплашил, че ще те зарежа? Ами - страхът си е твой. Аз защо не съм се стреснала? Защото знам какво мога и знам колко ми струва това грам да не ме е шубе, че на някой мъж нещо не му харесва около моята персона."

И в заключение: Защо съвременните жени се превръщат в мъжете във връзките си? Ами... защото то мъже не останаха. Ако има, те са супер страхливи, че една оправна и успяла жена може да няма нужда от тях и по всяко време да ги зареже. Това им оставя един горчив привкус и те стават още по-големи чехльовци, отколкото преди да започнат връзката си с дадена отракана мадама.

Какво е решението:

Мъже, хайде спрете с драмите, скандалите, ревността и страховете. Да, вярно е - ние вече се оправяме абсолютно идеално в живота и без вас. Факт.

Изкарваме често повече пари от вас. Факт.

Не ни е страх, че ще останем сами до края на живота си. Факт.

Обаче, ако малко се постараете да започнете да вдъхвате кураж, респект, любов, да не излъчвате страх от силните си и успели жени - ех... "тогава, тогава предвиждам такъв живот, че само си викам - дано!".

П.С. Ако е възможно... не ни карайте да работим, след като сме родили три деца. Ако не можете да гледате семейство, ползвайте презервативите по предназначение. Ако искате семейство - бъдете готови да се борите за него. Ако искате жените ви да работят - о, добре, няма проблем! Да не се уплашите само, че са по-успешни, изкарват повече и... накрая не сте им нужни за нищо. Сексът много бързо си отива като емоция от спалнята и на чаршафите, между завивките, остават любовта, предаността, приятелството... и грижата. Любовта е грижа. Ако смятате, че жената трябва да може да се оправя сама в живота си, без да ѝ помагате, супер. Тя се научава да живее така и накрая ви зарязва. Ако ѝ покажете обаче, че я обожавате и се грижите за нея - честито! Печелите човека, с когото ще остареете. Много е лесно. Ама вие не го разбирате. И сте се превърнали в жени. Искате ние да ви водим на почивки, ние да организираме пътуванията, ние да плащаме билетите, вие само да дойдете и да кажете "Еее, ма тоя хотел не ми харесва."

Ми... като не ви харесва - що не си вземете едно момиче, което да стои вкъщи, да прави мусака и да ви гледа в очите с въпроса "Обичаш ли ме?" всяка вечер? И да я водите в Китен всяка година на почивка? Ама не! Искате яката мадама, ама не ви стиска да ѝ отвърнете на класата? Нали?

Четете още: Как мъжът от ловец се превърна в плячка