Днес все по-често срещам един вид градска жена - на 30-40-50 години, все още неомъжена. Или разведена. Амбициозна. Обожава парите, не готви, говори за работа. Няма деца. А и не бърза, дори отказва да има. Тя не си търси съпруг, иска кариера, собствен дом, финансова независимост. Романтиката е детронирана. Материализмът - издигнат на пиедестал. Някой ще възкликне... и какво от това, ми то е страхотно! Друг ще се възмути.

Безспорно, феминистките вълни от средата на 18-и, 19-и и 20-и век отприщиха множество явления, които силно повлияха върху лика на съвременното общество. Сутиените са изгорени и реабилитирани, кухните са опустели, хладилниците са претрупани с полуфабрикати и поръчана по телефона храна. Кафенетата често са пълни с развеселени женски компании. Масите - отрупани с вино и уиски, бира и фасове, обагрени в червило. На власт са не особено женствени модели на поведение, демонстрирани от жени. Днес ролята на ухажор все по-често се играе именно от нежния пол. Жената е тази, която първа прави стъпка към сърцето на мъжа. Не чака, действа. От ловец мъжът се превръща в плячка.

А мъжете... това и чакат. За жалост, повечето от тях, възприеха еманципацията по един криворазбран и, струва ми се, дори удобен за някои от тях начин. Джентълмените от миналото, които сваляха шапка, правеха път и целуваха ръка на дамите при среща или запознанство, днес вече ги няма. Има обаче мъже, които доволно остават без работа, живеейки на раменете на жени. Равнодушието, безпардонността, апатичното подминаване и дори грубостта са част от поведението на немалка част от мъжкото население спрямо нежния пол. Виновни ли са жените за това? Или днес просто мъжете са други. Нито обаче ще търсим вина, нито ще си играем на междуполова война. Ще се опитаме да си отговорим на въпросите как феминизмът промени живота на жените днес, какво загубихме и какво спечелихме от него?

Какво спечелихме?

Жените в миналото разполагали с ограничени образователни възможности, нямали свободен достъп до собствеността си, нямали право да подписват договори и да приемат работа без съгласието на мъжа. В същото време обаче, именно работничките, които получавали по-ниско възнаграждение и които бивали експлоатирани, отправили първите публични искания за изравняване на правата и възможностите на жените с тези на мъжете. И това, което благодарение на тях спечелихме днес, не е малко:

1. Избирателни права. Протестът на т.нар. суфражистки (от френското suffrage – избирателно право), който по официални данни се смята за първата феминистка вълна в историята, всъщност е мощният тласък, довел до извоюването на избирателни права за жените.

2. Право на равно заплащане. Жените днес имат властта да се борят най-вече за заплащане, равностойно на това на мъжете.

3. Право на репродуктивен самоконтрол. Днес жената има възможност сама да избира момента, в който да стане майка. Тя спокойно може да се наслаждава на безопасен секс, както и на правото сама да избира своя интимен партньор.

4. Повече възможности за работа. Процентът на дамите, които могат да си намерят подходяща за тях работа се е увеличил значително - от близо 40% през 1960 г. до над 60% днес. Със сигурност, ако беше сред нас днес, Бети Фридан би се гордяла с този факт. Със своята книга „Тайната на женствеността“ тя успява да разпали тихото негодувание у жените за неравностойното им положение в едно мъжко общество. Освен писател, Бети Фридан е и една от лидерките на американския феминизъм. През 1966 г. тя основава и става лидер на „Националната организация на жените в САЩ“. Мисията на организацията е извоюване на равни права с мъжете.

4. Политически постове. Днес светът може да се похвали и с активното участие на жените на политическата сцена. Факт е, че все повече представителки на нежния пол доказват своите изключителни качества, заемайки ключови позиции в политически и държавни институции.

5. По-добри бащи. Безспорно феминизмът е изиграл положителна роля и върху бащините задължения. Днес мъжете могат да отделят много повече време за своите деца, отколкото в миналото. Поделянето на служебните им задължения с тези на съпругите им, също така открива възможност на жените да споделят с тях наполовина и домашните такива. Според последни проучвания 65% от мъжете днес взимат активно участие в домакинската работа. Найс, а?

6. Право на образование. Фактът, че днес историята познава много повече мъжки имена отколкото женски, оставили след себе си богато културно наследство – романи, поезия, картини, музика и т.н., е резултат на ограничените образователни права, с които жените в миналото разполагали.

7. Свободата да изразиш мнението си. Днес жената е жена, защото знае какво иска и не се страхува да го каже и постигне.

Какво загубихме?

1. Времето с децата си. Днес жените са принудени да лавират на два фронта, изправени пред предизвикателството да се справят както със задълженията си на работното място, така и с грижите за децата. Много от съвременните дами прекарват голямата част от времето си в гонене на кариера, от което най-много страда качеството на семейния им живот.

2. Разлика в заплащането продължава да съществува. Не е тайна, че днес размерите на работната заплата на дамите в много кампании по света продължават да бъдат по-малки в сравнение с тези на мъжете. Любопитни са резултатите от статистиката по този въпрос. Докато през 1963 г. например, жените са получавали 59% от заплатата на мъжете, то днес процентът е нараснал до 77.

3. Станахме по-мъже и от мъжете. Защото вместо да усъвършенстваме собствените си заложби, се впуснахме в безсмислена надпревара с мъжете, и то на тяхна територия. Мъжете станаха жени, жените - повече мъже от мъжете. Загубихме от обаянието и женствената си загадъчност.

Автор: Антония Михайлова