На 22 юни през 1898 г. е роден Ерих Мария Ремарк – един от най-големите германски писатели, станал световноизвестен с литературни шедьоври като "На западния фронт нищо ново", "Триумфалната арка", "Черният обелиск", "Нощ в Лисабон", "Сенки в рая" и „Трима другари“. Всепоглъщащи. Истински. Трогващи. Тежки... 

Интересен факт около личния живот на писателя е бурната му любовна връзка с иконата на златната холивудска ера Марлене Дитрих. В продължение на три години той се опитва да я склони да се разведе и да се омъжи за него. Но безуспешно. Нейният своенравен характер и многобройните ѝ любовни афери с други мъже го принуждават да се откаже от намеренията си.
 

Припомняме си огромния талант на Ерих Мария Ремарк с няколко неувяхващи негови мисли и любими цитати от вечните му книги, превърнали се в класика:

"Не разбирам много от големите неща в живота. Само от хубавите."

"Повърхностни са само хората, които си мислят, че не са."

"Животът бе станал твърде мръсен за щастието, то не можеше да бъде трайно, вече изчезваше вярата в него, то ставаше само отдих, колкото човек да си поеме дъх, но не и пристан."

"С жените се оправям лесно. С любовта не мога да се оправя."

"Не е нещастие, че не можем никога напълно да се слеем. Нещастие е, че трябва постоянно да се напускаме, всеки ден и всеки час. Знаем това, но не можем да го спрем, то изтича през ръцете ни, а е най-скъпоценното нещо, което съществува, и при все това не можем да го задържим. Винаги някой умира пръв. Винаги някой остава след него."
"Черният обелиск"

"Харесва ми как си тръгват гордите и красиви жени, надменно и стремително, потропвайки с токчета и тръшкайки вратата. После могат да се свлекат от обратната ѝ страна и горко да заплачат, но си тръгват забележително!"
"Живот назаем"

"Стоях пред нея и я гледах. Бе изрекла само една дума, но дума, каквато никога дотогава не бях чувал. Имах познанства с жени, но винаги бяха бегли срещи, един забавен час, понякога една самотна вечер, бягство от самия себе си, от отчаянието, от празнотата. А и не желаех повече, защото бях научил, че човек не може да се уповава на нищо друго освен на себе си и най-много още на някой другар. Сега изведнъж видях,че можех да бъда нещо за някого просто защото бях до него и той бе щастлив, просто защото бяхме заедно. Изговориш ли го, звучи много просто, но ако се размислиш, то всъщност е огромно, безкрайно. Осъзнато това може да разнищи и промени човека. То е любов и още нещо. Нещо, за което си струва да се живее. Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче - може!"
"Трима другари"

"… момиче, каквото трябва да бъде – хубаво, естествено и, което е най-важното, с атмосфера... Атмосфера, аура, сияние, топлина, тайна – това, което одухотворява и вдъхва живот на красотата."
"Трима другари"

"Сресах косата ѝ. Пат изстиваше. Положих я на моето легло и я покрих със завивките. Седях и не можех да мисля за нищо. Седях на стола и неотклонно се взирах в Пат. Влезе кучето и се сви до мене. Видях как лицето ѝ се промени. Не можех да правя нищо, освен да седя така опустошен и вгледан в нея.
Настъпи утрото. Пат вече я нямаше."
"Трима другари"