Грета Тунберг не забравя нищо. Това е нейното проклятие и благословия. Като малка гледала филм за замърсяването на световния океан и същата нощ сънувала кошмар: океанът се превърнал в планина от пластмаса и боклуци. Оттогава в живота ѝ се появява мисия - да спаси Земята. Прави го по детски, наивно и с чисто сърце. Почти като във филм на японеца Миядзаки.
Грета е на 16 и страда от форма на аутизъм, която често се свързва с изключителни способности. Грета е предопределена да бъде необикновена. Тя е шведка и е истински викинг в борбата с климатичните промени. Плаче за своята планета и гледа на мрачните прогнози за бъдещето ѝ не като на холивудски сценарий, а като на реална перспектива. Твърде смела за крехката си възраст, тя не се страхува, че я сочат с пръст и ѝ се подиграват. В погледа на Грета Тунберг гори пламъка на месианството, който ѝ дава сили да продължи.
И колкото повече ѝ се смеят, тя толкова повече се ожесточава. Като в приказката на Оскар Уайлд "Славеят и розата". Там славеят опря сърчицето си до бялата роза, за да я обагри с кръвта си и да сбъдне любовта на един беден студент. И колкото повече бодилът на цветето се забиваше в сърцето му, толкова по-красива ставаше песента на славея...
Каквото и да говорят за Грета Тунберг, именно тя е детето, което си позволи да каже, че "царят е гол". Че зад действията на лидери като Доналд Тръмп и компания стоят само алчност, ламтеж за пари и корпоративни интереси, а не грижа за светлото бъдеще, както лицемерно твърдят. Всъщност Грета се опита да каже в прав текст, че бъдеще няма да има, защото ще го изядат грешките от настоящето. И един ден всичко ще е минало. Постапокалиптичен сценарий за една самоунищожила се планета.
На този фон коментари, касаещи болестта на Грета и нейната роля в нагласен театър, олекват. Каквото и който да стои зад нея, не можем да отречем, че гласът ѝ ни извади от транса на консуматорския комфорт и ни накара да се замислим. Планетата е в опасност! Какво клише! Но едва ли ще мислите така през зимата, когато задушливият смог отново проникне в дробовете ни, а децата ни получат астматични кризи. Едва ли мислят така жителите на Перник, които изгълтаха милиарди прахови частици, които изригна ТЕЦ-а на града, след като бе зареден с боклуци за горене. Едва ли така мислят разумните хора, които гледаха как гори джунглата на Амазония или пламъците изпепеляват огромни територии от Сибир.
Чергата е подпалена, но ние се подиграваме на Грета, защото огънят е още далеч от нас. Ще му мислим, когато му дойде времето, а дотогава ще се забавляваме с "джуките" на Ивон (дъщерята на Анелия) и дупето на Сузанита - все връстнички на еко активистката. Това са 16-годишните българки, които вълнуват по нашите ширини. Мен, лично, ме е срам повече заради тях, а не заради опуленото лице на Грета. Защото докато лицата на двете са белязани само от тонове грим и силикон, то в Грета откривам една истинска и неподправена човешка емоция. Както беше написал Вазов в "Под игото": "Лудите, лудите - те да са живи!"