Замисляли ли сте се какво огромно количество козметика ползвате на ежедневна база – като започнем с душ гела и сапуна, минем през кремовете, парфюма, дезодоранта против изпотяване, продуктите за коса…

Когато обаче застанем пред рафта в магазина, обикновено избираме опаковката, която изглежда и мирише най-привлекателно, без да четем етикета, който и без друго е написан на неразбираем език, с посочена половината Менделеева таблица. Има съставки, обаче, за които през годините се затвърди мнението, че трябва да избягваме - като парабените, например. Дали това е така и доколко опасна е уж безопасната козметика, в днешния епизод на „Код здраве“ ще ни разкрие мaгиcтъp-фapмaцeвтът Haдeждa Йopдaнoвa.
Тя завършва Meдицинcки yнивepcитeт – Coфия през 2013 г. и същата година зaщитaвa c отличие диплoмнa paбoтa в нaпpaвлeниe „Фapмaoлoгия, тocиoлoгия и фapмaoгнoзия“ в гp. Xaйдeлбepг, Гepмaния. Интepecитe й са в областта на тocиoлoгията, oзмeтoлoгията и фapмaoлoгията. От години Надя се е посветила в това да ориентира жените коя козметика е истински добра и коя – по-добре да бъде подмината. Миналата година издаде първата си книга, посветена именно на темата Как да избираме козметика.

- Надя, зло ли са консервантите в козметиката?
- Козметичните продукти, особено тези, които съдържат вода, са продукти, които имат сравнително къс срок на годност. Поради тази причина, за да можем да ги ползваме достатъчно дълго време безопасно, е необходимо те да имат консерванти. Консервантите са вредни единствено дотолкова, доколкото могат да бъдат алергени за някои хора.

- От 2006 г. ЕС забрани използването на парабени в козметични продукти в количества, надвишаващи 0,4% заради изследване, твърдящо, че стимулират рака на гърдата. Ти обаче имаш друга гледна точка по въпроса?
- Счита се, че парабените имат естрогенно-подобно действие и това изследване, което се лансира до голяма степен е неоправдано, защото твърди, че е възможно да се предизвика естроген, зависим рак на гърдата. В последствие се оказа, че пробите са съдържали парабени, тоест е имало замърсяване като цяло. Това изследване не е валидно и няма друго изследване, което е повторило същите резултати. Това, което ЕС налага като забрани, до голяма степен се заобикаля, защото този праг от 0.4% важи само за отделния парабен, а в един продукт има повече от един вид, за да се достигне необходимата концентрация, нужна за правилното консервиране на продукта. Парабените са евтини и предизвикват по-малко реакции в сравнение с други консерванти, какъвто например е феноксиетанолът.

- За кои вещества да следят зрителите ни и ако ги видят, по-скоро да ги отбягват?
- Истински опасна и токсична козметика в ЕС може да се намери само и единствено в нелегитимни магазини, разни сайтове, фейсбук сраници. Те до голяма степен са неконтролируеми, няма как РЗИ да обхване тези продукти, ако няма физически магазин. Придържайте се към марки, за които знаете, че макар и евтини, преминават през магазини с добра репутация, големи вериги.
Опасни вещества в козметиката, които могат да ни навредят и то заради алергия, няма толкова много. По-скоро може да говорим за продукти, които да избягваме заради съставки с изсушаващ и потенциално дразнещ ефект като dmdm hydantoin. Това, което препоръчвам, е да се избягват тези консерванти, аз персонално го правя. Има и други съставки, като нискомолекулните алкохоли, които когато се намират в козметиката в по-висок процент от 3%, вече може да говорим за по-изсушаващо действие. Някои етерични масла пък могат да предизвикат фоточувствителност, главно цитрусовите.

- Много често се срещат консервантите натриев бензоат и калиев сорбат, какво е мнението ти за тях?
- Те са от по-безопасните. Счита се, че могат да са отговорни за мутации, предизвикващи рак в големи количества, но тук говорим за наистина много високи концентрации, така че считам, че използваните продукти от масовия потребител, които съдържат тези вещества, не представляват риск. По-голям проблем са изброените по-горе съставки.
Като говорим за етеричните масла и алкохола – проблемът е, че се използват предимно в биокозметиката, която стана голям хит. Това, което много ме дразни и като фармацевт, и като потребител е, че тя се рекламира като по-безопасна. Аз имам случаи на алергии, на изривания и на фоточувствителност и хората не знаят от какво е и когато им обясня те не могат да повярват.

- Ами, ако на опаковката пише „Дерматологично тествано“ и „Препоръчано от дерматолози,“ не значи ли, че продуктът е не просто безвреден, но и полезен?
- Няма критерий в законодателството, който да казва какво практически ознавача „дерматологично тестван“. По същия начин стоят нещата с дефиницията на „хипоалергенен“.

- Как точно да направим тест за алергия към дадена козметика – ако говорим за крем за лице, надали трябва да намажем част от лицето си и после да ходим с червено петно, ако се окажем алергични наистина?
- Най-добрият начин е поставянето на вътрешната страна на ръката. Там кожата е подобна на тази на лицето. Трябва да се изчака 12-24 часа. Не е задължително да е алергия, ако има дразнене от какъвто и да е тип – това просто не е козметиката за вас!

Не пропускайте и предишния епизод на предаването Ранна диагностика на болестта на Паркинсон

Гардероб водеща:

Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS