В поредица от няколко предавания разглеждахме различни въпроси, свързани с децата, които започват ясла, градина, училище – как да ги подготвим емоционално за този нов етап от живота им, как да разпознаем алергиите, как да ги направим по-здрави.

Днес с офталмолога и началник на Отделението по очни болести в „Пирогов“ д-р Мария Праматарова ще се опитаме да дадем отговори на въпросите на майки, които ни писаха на електронната ни поща, kodzdrave@woman.bg, притеснени за зрението на децата си, което учебниците и екраните подлагат ежедневно на изпитания.

Д-р Мария Праматарова завършва медицина през 1994 година в Медицинска академия - София. Придобива специалност по офталмология през 2002 година. Има дългогодишен професионален опит в очната травматология, изгаряния и лечение на болести на преден очен сегмент и рефракцията на очите. От две години е началник на Отделението по очни болести в болница „Пирогов“.

- Д-р Праматарова, кои са ранните сигнали за проблем със зрението на детето, за които родителите да следят?

- Трябва да разделим децата на три групи. Най-малките – до 7 годинки, от 7 до 12 години и децата над 12 години. Проблемите при трите категории са различни. При най-малките обикновено най-трудно откриваме проблемите, свързани със зрението и с различни видове инфекции. Голяма част от децата имат скрито далекогледство. Затова родителите трябва да ги наблюдават, като първият преглед при офталмолог трябва да е на 3 години. Възрастовата граница се измества все повече заради стоенето пред екрана, таблета, компютъра… И така вече деца на по 2-3 годинки имат проблеми със зрението. Основните симптоми, които един родител може да открие, е изкривяване на погледа, както и появяване на различни видове възпаления – конюнктивити, ечемици. Ще дам пример с момиче на 5 годинки, което скоро дойде при мен за рутинен преглед заради конюнктивит с установено много високо далекогледство.

- Което далекогледство може би е било наследствено?

- Да, много правилно отбелязвате, че наследствеността има голяма роля при далекогледството, късогледството и астигматизма при малките деца. Родителите на въпросното момиченце бяха много изненадани и се притесняват дали дъщеря им след време ще може да вижда с това око, защото се оказа, че то е и мързеливо.

- На каква възраст трябва за първи път детето да посети офталмолог при наличие на родител с проблеми със зрението?

- В „Пирогов“ имаме подвижен компютърен апарат за най-малките и деца на по 2-3 годинки, които изследваме, без дори да разширяваме зениците. През последните 2 години бяха прегледани доста деца в страната по програма „Детско здраве“ и реално ние им помогнахме да бъдат установени проблеми със зрението и да сложат очила навреме, за да не им се налага да го правят на по-късен етап.

- Кампанията „Детско здраве“, чийто инициатор е вашият колега - шефът на Клиниката по Ушно-носно-гърлени болести в „Пирогов“ д-р Асен Меджидиев, е наистина прекрасна. За тези 8 години, от 2011 досега, колко деца са прегледани безплатно в рамките ѝ?

- Около 16 000 деца в страната са прегледани от УНГ специалисти, ортопеди, хирурзи, кардиолог, невролог. Кампанията е доста успешна и наистина имаме много случаи на деца с проблеми и аномалии, които открихме. Бяхме в много градове, в които не разполагат с такава добра апаратура.

- Част от въпросите, които получихме на мейла на предаването, са „Как се лекува далекогледство?“ и „Израства ли се късогледство“ при децата.

- Далекогледството не е заболяване, доказано е че 80 на 100 от децата до 7-годишна възраст са далекогледи. С порастването им то намалява и се израства. Много от децата обаче се оплакват от главоболие, замъглено зрение, получават тикове. Понякога тези деца биват насочени към невролози, но при повечето от тях причината за тези тикове всъщност е скрито далекогледство. Носенето на очила е много лесен начин за корекция. Обикновено тези деца носят очила от първи клас и след няколко години вече не са им нужни.
При късогледството проблемът е по-голям, защото то нараства в пубертета, но ако детето спазва добра очна култура на четене и работа с монитори, тези диоптри биха могли да бъдат задържани на по-ниско ниво.

- По колко време на ден е безопасно детето да е пред телевизора и какъвто и да е вид електронно устройство?

- Телефонът или таблетът трябва да бъдат на 30 сантиметра от очите. Скоро едно проучване дава следния съвет: на всеки 20 минути да правим почивка от по 20 секунди, в рамките на които да фиксираме предмет на разстояние от 20 метра.

- Когато говорим за малчуганите, които тепърва започват да четат, по колко време на ден е препоръчително и през колко време трябва да правят почивки, така че да не претоварват очите?

- 2 часа е време, което детето може да чете без проблем. Дисплеите е добре да са матирани, за да се избегнат отраженията, вредни за очите.

- Как е по-безвредно – на включена лампа или на угасено осветление, когато говорим за електронно устройство нощем?

- Когато е прекалено тъмно, зеницата се разширява, а това е бленда, която пропуска светлината в окото. Затова не трябва да бъде прекалено тъмно, нито прекалено светло.

- А могат ли очилата да бъдат заменени с лещи в ранна детска възраст?

- След 12-годишна възраст спокойно могат да се сложат лещи. Момичетата се справят по-добре, защото технически трябва да поставят лещата, да я махнат, да я почистят и изискват повече грижи, отколкото при очилата. При подходящо почистване и съхраняване на продукта вероятността за инфектиране е сведена до минимум.

Гардероб водеща:

Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в

iTunes

Spotify

Google Podcasts

Soundcloud Overcast

Castbox

Pocket Casts

Както и през RSS