С тръгването на ясла, градина или училище зачестяват случаите на децата, които почти всеки месец се връщат у дома болни, някои от тях и по два пъти. Най-често те се оплакват от главоболие, кашлица, отпадналост. Има случаи обаче, в които детето само си въобразява, че е болно, защото не иска да ходи на занятия и знае, че именно така ще си остане вкъщи. Кога кашлицата е признак за болест, как да разчетем правилно състоянието на детето и в кои случаи трябва непременно да го заведем на лекар – днес в „Код здраве“ разговаряме с началника на отделението по педиатрия в Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов" д-р Ирен Цочева.
Д-р Ирен Цочева е потомствен педиатър, като поставя началото на своя професионален път през 97 г. Придобива специалност по Детски Болести през 2006 г., а от 2014 г. - и по Детска Пневмология и Фтизиатрия. От 2018г. е Началник Отделението по педиатрия на УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“.
Провеждала е специализации и обучения в Германия, Франция, Испания, Хърватска и у нас. Мотото в работата ѝ е: „Всеки мой пациент е и мое дете!“.
Д-р Цочева, с началото на учебната година опашката пред вратите на отделението, което ръководите, расте заради деца, заразени едно от друго в училището или занималнята. С какви оплаквания най-често са малчуганите, които преглеждате?
- От последните десетина дни зачестиха случаите на остри респираторни инфекции – става дума за деца с хрема, кашлица, а в по-сложните случаи и със затруднено дишане. Още не са отшумели и малчуганите с болки в корема, гадене, повръщане и разстройство, в резултат на стомашно-чревни вируси. И така нещата се препокриват точно в този момент.
Кога кашлицата е признак на болест и кога е просто дразнене на гърлото или пък преструвка за болест, за да си остане вкъщи детето?
- По принцип кашлицата е рефлекторен акт и той случи за това да се освободят дихателните пътища от попаднали чужди елементи или храна. Съвсем нормално е едно дете да се изкашля около десетина пъти на ден. Проблемът е когато кашлицата стане много честа, особено когато смущава съня на детето, когато е съпроводена със затруднения в храненето, приемането на течности, има температура, или се стигне до затруднено или зачестено дишане. В тези случаи е нужна и лекарска намеса.
Тоест, ако детето просто кашля през деня, но няма температура или отпадналост, значи не е болно?
- Нещата в медицината не са толкова прости. Това може да е начало на едно заболяване и тези симптоми могат да са първият признак на болестта, но може и да е нервен тик – нещо, което правят много деца, когато са под напрежение. Психогенната кашлица, когато е желание на детето да потърси внимание и не е израз на болест, се открива трудно. Тя е последното, което трябва да изключим, когато вече сме изключили всички други най-чести причини за кашлицата. Тази кашлица не смущава съня. Когато детето се заиграе или гледа телевизия, или е на някакво устройство, също не се появява. Тя настъпва тогава, когато родителят изиска от него да свърши нещо, което то не желае. Тогава една такава кашлица може да е признак, че малчуганът започва да осъзнава по какъв начин би могъл да манипулира родителя. Много по-честа е коремната болка в тези ситуации.
Как майките да разпознаят кога тази коремна болка е приумица и кога наистина трябва да дойдат в „Пирогов“ при Вас?
- Като цяло ние не оставяме това само на майките. Хубаво е да се консултират и с лекар, но детето с остър корем има специфичен страдалчески вид. Всяка майка добре познава детето си и може да се ориентира в това дали то я манипулира или не. В тези случаи ние започваме с въпроси като „имало ли е днес контролно“, „имало ли е изпитване“, „получени ли са лоши оценки“, „има ли проблеми с някои приятелчета“. Трябва да се поразпита - педиатърът е и за това - да осъществи контакт и с детето, не само с родителите и да успее да улови за какво става дума.
Покрай манията за био храни, хомеопатия и настроения срещу ваксините все повече родители търсят алтернативни начини за справяне с първите симптоми на болест. Помагат ли бабините лекове като мед със сода срещу болно гърло?
- Не отхвърлям нито един метод, който води до облекчение на симптомите и подобряване състоянието на детето. Трябва да се знае обаче в кои случаи да се използва и в какви граници. Например, даването на мед с лимон и малко сода при болно гърло е доказано ефективен метод. В САЩ има изследвания, които потвърждават, че той е много по-ефективен от даването на редица сиропи. Но при малки деца до 2 г., както и такива с алергия, трябва да внимаваме с меда, той като е алерген. Трябва да внимаваме да не предозираме и содата. Като цяло за малките деца до 3 годинки не препоръчваме използването на такива средства. За децата над 3 години може да се изчака поне едно денонощие, за да се види дали ще подействат тези общоизвестни средства.
В кои ситуации препоръчвате отстраняване на сливиците при децата?
- Ще кажа моето мнение като педиатър, но решението за премахване на тонзилите и на третата сливица се взема от УНГ специалист, който извършва и операцията. Искам да обърна особено внимание върху увеличената трета сливица – когато тя води до т.нар. сънна апнея – детето хърка нощно време, прави дълги паузи и после си поема въздух като удавник – в тези случаи, ако се установи уголемена трета сливица, тя задължително трябва да се премахне. Защото има неблагоприятно въздействие върху цялостното емоционално, физическо, сензорно-моторно развитие – такива деца страдат от затлъстяване, нощно напикаване, поспиват в училище или са хиперактивни. Тази хипоксия, тоест недостатъчно количество кислород през нощта в кръвта, води до недостатъчно добра функция на мозъка. Това родителите трябва да го наблюдават и следят.
С пълна или местна упойка трябва да се извърши отстраняването на сливиците?
- Тези манипулации се правят с пълна упойка. В началото на кариерата ми имахме случай, в който след една такава екстракция с местна упойка, детето повече не можехме да го накараме да си отвори устата на преглед много години след това.
Как да подсилим имунната система преди зимата?
- Подсилването на имунната система започва още през лятото – със седенето навън, с къпането в по-хладката морска вода, дозираното слънцеизлагане. Затова призоваваме през лятото децата и родителите им максимално да са извън урбанизирания град. След това се опираме и на редица средства, които са медикаментозни - много често на базата на билки. Трябва да внимаваме продуктът, който избираме и прилагаме, да не е имуностимулант, а да е имуномодулатор. Защото болестите, причинени от прекомерно стимулираната имунна система ни заливат – астма, ревматологични заболявания. От друга страна ни заливат и заболяванията в следствие на потисканата имунна система, каквито са онкозаболяванията. Така че трябва да се стимулира възстановяването на деликатния баланс – нито да пренатягаме, нито да отслабваме имунния баланс. Има такива медикаменти и лекарите са запознати с тях.
Вижте целия разговор с д-р Цочева във видеото:
Гардероб водеща:
-
Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
- iTunes
- Spotify
- Google Podcasts
- Soundcloud
- Overcast
- Castbox
- Pocket Casts
- Както и през RSS
