„Не го правете!“

Това е съветът ми към всички, които се чудят дали да не се разпишат с осъдителен коментар по адрес на 52-годишната родилка от Варна или която и да е жена, станала късно майка.

Истината е, че майката, доживяла щастието да види личицето на бебето, за което се е молила всяка нощ преди да заспи от десетилетие насам, въобще не се интересува от вашето мнение и от това намирате ли вие решението ѝ да има дете на 50 за егоистично. Но все пак - защо? Защо съдите без да сте извървели пътя, отреден на тези жени, и без да имате и най-малка представа колко сълзи, болка и лишения са преживели те, за да държат бебенцата си в обятията си днес.

Било грях да раждаш толкова късно, защото обричаш детето си да остане сирак на 20, а не е ли грях да съдиш? И то тези, които са минали през Ада.

Замисляли ли сте се, че тези жени не се събуждат една сутрин, когато са вече на 45 или на 50 с решението да станат майки за първи път. Много от тях се борят с все сили, за да сбъднат тази своя мечта буквално от десетилетия. Представяте ли си какво е всеки ден в продължение на години да заспиваш и да се будиш с молби към Господ и с надежда, че най-накрая ще изпиташ щастието да държиш в обятията си своя плът и кръв, да чуеш думите "мамо".

Но уви, въпреки поредното инвитро, този миг така и не идва, бебенцето го няма, има го само страданието. Огромното страдание. И оставете физическото, психическото е далеч по-страшно.

И когато най-накрая слънце изгрява на улицата и на тези жени, борещи се за рожба от 20 години, се намира някой, който да изкаже своето неискано и напълно ненужно мнение, вместо човешки да се зарадва за чуждото щастие и за появата на тези така измолени и изстрадани дечица. Защото истината е, че България се нуждае от това – от повече деца, а не от хора, раздаващи морал онлайн.

* Тъй като вчера публикувахме едната гледна точка по темата за раждането в по-късна възраст. Днес ви предлагаме другата!