За вярата в чудесата, за любовта и избора да създадеш семейство, за далечните разстояния, които те връщат към любимия и те карат да се замислиш, за онова мъничко и крехко чудо, растящо в утробата ти, което идва в живота ти, за да те накара да осмислиш стойността на човешкия живот и копнежа към семейно щастие, разказва Виктория в писмо до кампанията "ДНК – Направи го сега".

„С приятеля ми сме заедно от 4 години и половина. Запознахме се преди 5 години, в общежитието на Военноморското училище във Варна. И двамата се дипломирахме. Той като корабен инженер, а аз като навигационен офицер. Изкарахме си стажа на различни кораби няколко пъти и поради тази причина бяхме разделени за шест месеца, а когато не си с човека, когото обичаш дълго време, започваш да се замисляш за някои неща. Като например, че искаш да бъдете повече от гаджета...,да бъдете семейство. Събрахме се през май тази година, след вторите шест месеца раздяла, и решихме, че нищо няма да ни направи по-щастливи от едно дете. Обстоятелствата по създаването на този живот бяха доста странни и фактът, че се случи толкова бързо, го направи нашето малко чудо...“

Виктория и Борислав

Виктория е от онези млади и знаещи какво искат от живота си жени, които умеят да виждат щастието в малките неща, в миговете, които изпълват съществото ти с топлината на домашния уют, с вкуса на празничното настроение, споделено с най-любимите ти хора.

"Представям си коледна сутрин в нашето собствено жилище във Варна. Мъжът ми и моите родители пият кафе и хапват сладки около масата. Синът ми, който е на 9 години, си разопакова подаръка, се е разположил под елхата, а аз съм седнала до него и помагам на по-малката му сестричка да отвори собствения си подарък", описва картината на семейното си бъдеще Виктория.

"Ще бъде трудно, като всяко начало, но в последствие се надявам да си намеря работа, мъжът ми да плава по корабите и да имаме възможност за собствено жилище", уверена е тя.

Преди години Виктория претърпява операция на киста на яйчника. След интервенцията всеки лекар, с когото Вики се среща, попарва голямата ѝ мечта за рожба с думите, че няма да може да забременее. Младата жена обаче не губи нито за миг вяра, че един ден чудото ще се случи и че тя ще прегърне в обятията си лелеената рожба.

"Никога не съм го вярвала напълно, но винаги съм се страхувала, че може да се окаже истина", признава Вики и разказва за неволите и най-трудните моменти от живота си Вики. "От 4-годишна страдам от юношески артрит. Лечение няма, но преди 5 години намерихме начин да го държа под контрол. Бях на доста сериозни инжекции и благодарение на приятеля ми успях да свикна и да се справя с този нов начин на живот. Впоследствие се оказа, че ако искам да си имам детенце, ще трябва да спра инжекциите. Въпреки че преди тях бях в много лошо състояние, за мен никога не е било дилема дали да имам дете, или да продължа с лечението. Оказа се, че заради хормоните по време на бременността артритът ми се завърна с пълна сила. Сега съм в петия месец. Знам, че ще имам момченце, знам какво име ще носи, усещам го как рита. На фона на това всички останали усещания, болки, страхове и съмнения са нещо незначително, нещо преходно", завършва с оптимизъм писмото си Вики. Една удивителна жена, чието име означава победа. Една смела Виктория, пред която не съществуват препятствия, не съществува болка, която да може да ѝ попречи по пътя към щастието.

Историята на Виктория и Борислав е част от кампанията Направи го сега – ДНК на бъдещето. Целта на проекта е да вдъхнови и насърчи всички двойки, които не страдат от репродуктивни проблеми, да не отлагат появата на първата си рожба за по-късен етап от живота им, когато може вече да е късно.

Четете още: Да напуснеш съпруга си, за да намериш щастието: Историята на една многодетна майка