Чао, порядъчна жено и здравей, гузна съвест! Защо дойде? Толкова добре ми беше без теб, а само с илюзията, че съм добър и напълно безпогрешен човек. Нали знаеш онова чувство, когато гледаш как другите кръшкат и си казваш: „Колко са глупави, това на мен никога не може да ми се случи“, тотално забравяйки че и ти си същото простосмъртно същество, незастраховано от абсолютно нищо, дори и от собствените си абсурдни грешки? Е, хубаво ми беше с него, но това нямаше как да го знам предварително.

Друго си е да се поддадеш на нещо грешно, забранено, недостойно и мръснишки тайно. Друго си е да знаеш, че и в теб живее дяволче, което ти напомня, че човешката природа не е моногамна. И в крайна сметка го правиш - грешиш и то с някакво перверзно удоволствие, докато любимият ти те чака да се прибереш. После мъжете ни били виновни. Да не се залъгваме и на нас ни се случва да излизаме посреднощ от чужди спални, колкото и да не ни се иска да го признаем. И ние невинаги мислим с главата си и после съжаляваме. И целуваме, и прегръщаме половинката си, сякаш нищо не се е случило. Сякаш някоя друга, напълно непозната, се е вселила в нас за час-два и е направила онова, на което не сме предполагали, че сме способни. А ние просто гледахме отстрани и ни беше хубаво.

И какво следва оттук нататък? Заслужаваме ли прошка и изобщо има ли живот след онази дума с „и“, която не споменаваме, просто защото не искаме да го признаем дори пред себе си. Или пък трябва да сме благодарни за опита, който сме придобили, макар и по не най-добрия начин? Къде е истината, какво е изневярата – абсолютен грях или извратен начин да оценим човека до себе си отново?

„По-добре бъди невярна, отколкото вярна с нежелание“ е казала Бриджит Бардо. Ама любовта търпи ли лъжи и предателство? Понякога може би да, но само ако никой не знае за тях. Вярвайте, гузната съвест не е добър съветник, тя може да ви изиграе по-лоша шега от крачката, която сте направили встрани. Не позволявайте истинската любов да приключи и приемете, че никой не безгрешен. Дори и вие, дори и Той. А сега нека помълчим и си обещаем, че това няма да се случи никога повече и прегърнем този, когото наистина обичаме. Амин.

Четете още: Любовницата му е с 25 години по-възрастна. Има ли шанс връзката им?