Сръбският град Крушевац е един от тези, които бихте подминали като малка гара транзит, на път за близките СПА центрове като Рибарска баня или големите и известни градове Белград или Нови сад. Само че бихте пропуснали да разгледате добре запазени останки от средновековната сръбска столица, да хапнете местния специалитет-люти чушки в сметана и да запалите свещ в църквата от 14 век Лазарица. Крушевац е столица на едно от сръбските княжества през Средновековието, но всъщност е населен с българи много преди това.

Паметникът на княгиня Милица. По нейно време Крушевац е столица на едно от сръбските княжества.

В Анонимния препис на Паисиевата история, публикуван от Марин Дринов, Крушевац (упоменат като град Круша), заедно с Фетил ислям (Кладово), се споменават като най-западни части на Северна България. В преписа, датиран около 1806 г., градовете в България са дадени в четири области (Мизия, Тракия, Македония и Дардания). Круша фигурира като последен, най-западен град на Тракия.

Официалната зала в кметството е изпъстрена с красиви мозайки.

Посърбването на Крушевац започва след включването на града в Сърбия през 1833 г. и днес от българската история в него няма и следа. Запазена обаче е част от крепостта в центъра на града, заедно с църквата и историческия музей. Също и величествената кула Донжон, която извисява снага над населеното място, в което живеят близо 65 хиляди души.

Местният специалитет е мезе, подходящо както за ракия, така и за бира-нарязани пресни лютиви чушки в заквасена сметана, която се маже на филийка хляб. Не знам как, но в Сърбия хлябът винаги е толкова пресен и мек, сякаш току-що е излязъл от фурната.

Паметникът на княз Лазар в археологическия парк

Не по-малко изкушаващи са колбасите, които в тази част на страната са задължително с червен пипер и леко люти. В най-хубавите сладкарници в града кафе за двама не надхвърля четири лева, а цените в магазините на алкохола и храните са доста по-ниски от нашите.

Четете още: Секси принцовете, които все още са свободни