Никога не съм се предавала в живота си – борила съм се с трудностите, ако съм била убедена, че си струва. Но след години на разочарования бях готова да се откажа от щастието си. За щастие, един мъж не ми позволи да го направя.

Преди близо 20 години напуснах България и отидох да живея във Франция. Не бях сама. Направих го в името на любовта. Мъжът, в когото бях влюбена от студентската скамейка, получи много добро предложение за специализация във френската столица и аз заминах с него.


Първоначално ми беше много трудно
Бях англоговоряща и срещата ми с френския не беше предвидена и много желана... Но все пак за година и малко успях да понауча езика и дори започнах да си търся работа. Точно тогава обаче забременях и Стефан беше щастлив, че ще си остана у дома. Каза, че той може да изкарва достатъчно пари и за трима ни. Не бях съгласна с него, но нямах избор. Трябваше да се грижа за сина ни. Той беше моето слънчице. Беше взел най-хубавото от баща си, но беше мил, любвеобвилен, гальовен... И ми даваше онова, което баща му все по-рядко ми демонстрираше – любов.

Изненадах се от краткото време за което мъжът ми се промени. Сякаш не беше той. Когато все пак го упреквах, че не намира време за нас, че иммае нужда от разходките с него, от съботите и неделите в парка, той ми казваше – „Нали искаш да имаме достатъчно пари да пратим Александър в хубаво училище?” Да, исках. Но се чувствах излъгана и изоставена. Нещастието ми ставаше все по-дълбоко и по-дълбоко.

Когато Александър поотрасна, започнах собствен бизнес
Беше много малък, дори нищожен, но ми даваше необходимата независимост и самочувствие, че правя нещо с живота си. Отворих книжарница,в която продавах и български книги. Канехме и писатели от България, участвах в срещите на българското общество, чувствах се значима. Поднових доста от позабравените си контакти в Родината. Приятелки често отсядаха у нас, когато идваха в Париж. Животът ми се беше подредил някак си. Чувствах се странно спокойна и удовлетворена. До мига, в който разбрах, че Стефан има основателна причина да не ми обръща достатъчно внимание и да избягва семейната ни спалня. Беше си намерил нова любов.

Последва бърз развод
Не почувствах гняв. Дори не бях обидена. Казах си – така е трябвало да стане, време е да започна на чисто. Той се изнесе от къщата, която остави на мен. Продължаваше да плаща за образованието на Александър. Битието ми някак не се промени кой знае колко. Даже напротив. Станах по-освободена, готова на всякакви предизвикателства и експерименти. С две приятелки-французойки се отдадохме на планинарство, летяхме с парапланер, взехме уроци по скално катерене, спускахме се в пещери. Синът ми също прие развода нормално и дори му олекна, защото оказа се, той е знаел за забежката на татко си доста отдавна.

Бях готова да завладея света
Предложих на родителите си да се преместят при мен, във Франция, защото така или иначе нямаше как често да ги навестявам в България. А и те наистина харесваха Париж и екстрите, които предлагаше. Те се зарадваха и решиха първо да дойдат на едно дълго гости. Приготвих се за лятна ваканция по родното Черноморие (въпреки лошата реклама, която имаше). И бях приятно изненадана, когато ми се обади една съученичка от гимназията да ме покани на среща на класа. Щяха да се събират точно, когато си бях в България.

Годните заличават спомените, но не могат да ги изтрият напълно
Когато се върнах, се отдадох на чистене и подреждане на бащината къща. Обиколих любимите си местенца. Срещнах се с най-близките си приятелки. Дори си купих нов тоалет за срещата със съучениците. А те се оказа много забавно преживяване. Жените бяха понапълняли, мъжете – оплешивели. Трудно можеше да си спомниш лицата им от годините, прекарани зад чиновете. Докато си бъбрехме с две от съученичките ми, към нас се приближи симпатичен мъж. Поздрави ни, после отмина. Катя и Лена се закискаха като 15-годишни, а аз ги гледах недоумяващо. Оказа се, че това бил Павел, плейбоят на класа ни, по когото аз страшно си падах преди... много години.

Той ме помнеше по-добре
Издебна моментът, в който останах сама, и се присламчи към мен. Заразпитва ме как съм, омъжена ли съм, имам ли деца... Осведомих го лаконично за семейното си положение и го попитах откъде идва интересът му. А той откровено ми отговори, че изглеждам чудесно, както винаги, естествено, и че смятал да ме покани на среща! Засмях се нервно. Обясних му, че на другия ден заминавам за Китен, на почивка. А той възкликна, че това наистина било странно съвпадение, защото той също щял да прекара край морето следващите 10 дни. Взе номера на мобилния ми телефон и се отдалечи със смешно надута физиономия.

На другия ден бях забравила за него
Пътувах в автобуса за Китен, четейки страстна и заплетена любовна история. Хотелчето, в което си бях запазила стая със самостоятелен санитарен възел, изглеждаше чудесно. Хвърлих багажа,взех си хавлията и се спуснах към плажа. Отпуснах се на пясъка и затворих очи. Колко хубав е животът, си помислих в момент на пълно щастие. Тогава нещо студено капна върху крака ми. Отворих очи и видях мъж по бански да стои надвесен над мен с два сладоледа в ръцете. „Искаш?”, попита ме той. „Защо не, стига да не е плодов”, отговорих аз. Така започна нашето общо „Синьо лято”, което продължава до днес.

Вместо да взема нашите във Франция, аз се преместих обратно в България. Синьт ми беше безкрайно щастлив, че му оставям целия апартамент на разположение. С Павел заживяхме заедно. Започнах работа в един сайт за икономически новини и коментари. И се чувствам много щастлива. Не мисля за бъдещето. Просто се наслаждавам на момента. И се моля той да продължи колкото се може повече!