Всеки, който е навлязъл в офис средите, е забелязал една причудлива тенденция – най-добрите обичат да напускат. Много често служители, които се справят чудесно със задълженията си и сякаш с лекота отмятат задача след задача, всъщност са в най-тежко положение и в крайна сметка си тръгват. Дори и професията да им харесва, дори и заплащането им да е в зоната на адекватното, дори и да изглеждат като любимците на шефовете. Един ден те просто съобщават, че се оттеглят и никой не разбира кога и защо са взели това решение. Ако и вие не можете да си отговорите на този въпрос, днес ще ви помогнем с разсъжденията. Защо най-добрите служители бягат от хубавата си работа, дори и ако не са си намерили следваща?

Истината е, че добрите служители не бягат от длъжността, а от работодателя

Нека първо споменем този така важен факт, защото голяма заслуга за това стечение на обстоятелствата има човекът, който раздава задачите и оценява колектива. Или т.нар. „пряк шеф“. Понякога добрият служител напуска, просто защото не може да постигне споразумение с него и имат сериозни разногласия, или се чувства недооценен.

Защото задачите никога не свършват

Добрият служител си изпълнява задълженията съвестно, но обикновено изпълнява и чуждите задължения. Тези, които неговите колеги не са успели да изпълнят поради някаква причина. Често тя се нарича „липса на съвест“. Но какво от това, нали другият ще свърши и техните задачи и всичко ще е „топ“. Не са малко и случаите, в които работодателят буквално затрупва най-добрите си кадри с работа, след което не ги поощрява. Следователно те се чувстват недооценени и рано, или късно (в повечето случаи рано) си тръгват.

Защото работата расте за разлика от възнаграждението

Когато служителят е преуморен от задължения, то би следвало да бъде оценен финансово. В много случаи работодателят не разбира това и не намира за необходимо да възнагради щедро най-добрия си кадър. Ето защо не след дълго той излиза през вратата завинаги.

Защото работодателят не е изградил правилен и градивен модел на работа и поведение

Често добрите служители загубват интерес, тъй като не са провокирани да бъдат креативни. Не им се предлагат обещаващи възможности за развитие и имат усещането, че „тъпчат на едно място“, а когато това е примесено и с незаслужени критики, смисълът се загубва все повече. В комбинация с прекаленото натоварване и липсата на признание, добрият служител започва да се чувства нещастен. И напуска.

Четете още: Открих щастието, когато заобичах себе си