В даден момент може да забележите, че погледите, които хвърля приятелката на мъжа ви, са станали по-игриви, че темите на разговорите им започват да излизат извън рамките на приятелското общуване и че тя използва всяка възможност, за да го докосне „без да иска“. За вас става очевидно, че тя флиртува с него!

Това е наистина проблемна ситуация. Какво да правите – да прекъснете взаимоотношенията си с един от двамата? И какво ще гарантира, че същото няма да се повтори и със следващите ви партньори?

Било ли е наистина флирт?

Преди да вземете каквото и да било решение, важно е да определите дали наистина е имало флирт, или просто си въобразявате. Може би сте били в лошо настроение или не сте били особено доволни от външния си вид, докато приятелката ви, според вас, е изглеждала страхотно? Възможно е да сте изтълкували погрешно действията й.

Или пък наблюденията ви са съвсем обективни и вече неведнъж сте я виждали да кокетничи с любимия ви? Например, ако в негово присъствие тя автоматично започва да се държи по такъв начин, че да привлече вниманието му, или пък използва всяка една възможност, за да остане насаме с него, ако му се обажда, когато е можела да звънне на вас, ако му прави закачливи комплименти и т.н. Разбира се, тези признаци показват ясно, че тя наистина флиртува с мъжа ви.

Как реагира партньорът ви?

В такава ситуация са важни не само действията на приятелката ви, но и реакциите на вашия партньор. Той откликва ли на закачките й, или я игнорира? Във всички случаи именно той е човекът, с когото трябва да обсъдите въпроса и когото трябва да питате дали има чувството, че тя флиртува с него. Ако обаче тази игра на флирт вече е станала взаимна за двамата, най-вероятно няма да можете да си поговорите с мъжа си адекватно по въпроса.

Кой е виновен?

Първата ви реакция може да бъде, като потърсите виновен. Разбира се, може да започнете да вините приятелката си, която най-безсрамно сваля вашия партньор. Можете да вините и мъжа си, който сякаш няма нищо против този флирт. А може да вините и себе си, проклинайки се за това, че сте гледали през розови очила и не сте предвидили този развой на събитията. Но дали търсенето на виновен ще ви помогне? Всъщност чувството за вина не е градивно, то само ни прави апатични и ни кара да се мразим сами себе си.

Затова обичайният въпрос, който хората си задават в подобни ситуации, „Защо стана така?“, не е ефективен. Питанката „Защо?“ ни кара или да се оправдаваме, или да обвиним някого. Къде по-смислен е въпросът „За какво?“. Той ще ви позволи да разберете дълбоката причина, неосъзнатата полза от създалото се положение.

Затова най-важното е да се спрете, да вдишате дълбоко, да издишате бавно и да се запитате - „За какво ми е нужна тази ситуация? Каква лично моя причина има нещата да стоят точно така?“.

Вероятно отговорите ще ви се сторят нелогични, но дълбоко в себе си ще усетите, че са искрени. Когато намерите причината, ще видите, че вие самите сте имали полза от това вашата приятелка и мъжът ви да се държат именно така.

Може да ви се стори нереалистично да имате някаква вторична полза от това. Като се замислите обаче, ще разберете, че сте създали необходимите обстоятелства, за да си повторите за пореден път закоравелите убеждения от серията „Не ми е писано да бъда щастлива!“, „Няма приятелство между жени!“, „Всички мъже кръшкат!“ и т.н..

Ако не установите причината, можете да смените куп най-добри приятелки и няколко партньора, сблъсквайки се отново и отново със същата ситуация. Просто ще имате зададена тази програма, подкрепена от личния ви опит и преживените емоции.

Затова въпросът „За какво?“ ще ви позволи да обмислите по-задълбочено проблема и да поработите над него, за да промените нещата тук и сега и да избегнете повтарянето на същата ситуация в бъдеще.

Четете още: Влюбена съм безумно, но той ме иска само за секс

Раздаваме подаръци - включи се в нашата игра до 1-ви март от " target="_blank">тук.