Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в град Улм, Германия. Баща му е съдружник в магазин за дюшеци, а майка му Паулине е дъщеря на заможен търговец на зърно. През 1880 г. семейството се премества в Мюнхен, където Херман Айнщайн основава с брат си Якоб предприятие за производство на постояннотокови електрически уреди.

Айнщайн е бил блестящ математик-чудо още от училище. „Преди да навърша 15 години, бях усвоил диференциално и интегрално смятане.“

През 1896 г. се отказва от германското си гражданство и се записва в Швейцарския федерален политехнически университет в Цюрих. Там той започва страстна любовна афера с Милева Марич, колега физик от Сърбия. Двойката по-късно се жени и има двама сина, но една година преди да сключат брак, Марич родила извънбрачно дъщеря на име Lieserl. Айнщайн никога не говори за детето и биографите дори не са били осведомени за съществуването й, докато не попадат на лични документи през осемдесетте. Съдбата на дъщеря му остава загадка и до днес.

Той нарича 1905 „година на чудесата“, защото докато работи като чиновник, успява да публикува четири революционни статии, измисля известното си уравнение E = mc2. Теорията на относителността коренно променя възприятията на хората за света.

След разпадането на брака си през 1910, Айнщайн изоставя семейството си, премества се в Берлин и започна нова връзка с братовчедка си Елза. Той и Марич се развеждат няколко години по-късно през 1919 г. Като част от тяхното споразумение при раздялата, Айнщайн обещава на жена си годишна стипендия плюс парите от Нобеловата награда, която е убеден, че ще спечели. Милева се съгласява. През 1921 година, когато получава наградата, той вече е женен за Елза, с която е до нейната смърт през 1936 г.

Нека си припомним няколко мисли на Айнщайн.

"Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно на x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена."

"Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности".

"Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят".

"Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта".

"Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие".

"За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност".

"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо".

"На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично".

"Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.

"Всичко трябва да стане възможно най-просто, но не и по-просто."

"Всеки, който никога не е направил грешка, никога не е опитвал нещо ново."