Светът трепери от ужас, коронавирусът се разпространява скорострелно, едни от най-големите държави затварят границите си, но в Швеция животът продължава постарому. Там децата всеки ден посещават училище, а работният ден на родителите им не е претърпял никакви промени. Заразата върлува с лекота по улиците, които са все така оживени, но какво от това? Безотговорност, която граничи с жестокост или проява на юнашка сила – как бихте определили тази липса на мерки за сигурност?

Пистите са оживени, расторантите са пълни, курортите работят та пушек се вдига. Децата играят на воля, за разлика от нашите, които вече са забравили какво е да тичаш навън. Може би ще си помислите, че няма заразени? Напротив – над 2000 човека вече могат да се „похвалят“ с коронавирус. Но повтаряме – какво от това?

Животът трябва да тече, офисите трябва да са пълни, от детските площадки трябва да се чува смях. Какво като това може да доведе до смърт?

Е, добре. Нека да не умаловажаваме факта, че здравните власти призовават тези, които не се чувстват добре, да си останат вкъщи. Ама още колко души могат да „раздават“ щедро вируса, без дори да знаят?

Може би ще си кажете: „Сигурно Швеция може да лекува всички болни адекватно“. Всъщност не! Не може. Дори и САЩ се затруднява с това, какво остава за Швеция.

И всичко се случва някак тихо... Тиха зараза, тихо боледуване, тиха смърт. Но нека народът работи, нека животът продължава, нека пенсионерите пълнят тамошния градски транспорт. А кога ли шоуто ще спре? Колко хора трябва да пострадат? Явно Швеция води собствена битка, не тази около която човечеството вече се обедини.

Четене още: След карантината: Хайде да почиваме в България, сега тя има нужда от нас!