Франческа Меландри е италианска писателка, която както всички нас, прекарва последните седмици затворена в дома си. И ако тук ние се страхуваме от бързото разпространение на коронавируса, тя живее в огнището на заразата. Страната, която до вчера бе истински рай за туристите, а днес е като Ада на земята. През последните дни обаче положението във Великобритания изглежда дори по-страховито от ситуацията в Италия. Ето защо Франческа реши да напише писмо до острова от името на „бъдещето“:

„Пиша ви от Италия, което означава, че ви пиша от бъдещето ви. Там, където ще бъдете само след няколко дни. Диаграмите, които отразяват епидемията, показват че сме в преплетен танц.

Ние обаче ви водим с няколко стъпки напред, както Ухан ни водеше нас. Гледаме ви как реагирите по същия начин като нас в началото. Излагате същите аргументи, които ние излагахме до съвсем скоро.

Гледайки ви от тук, от бъдещето ви, знаем че много от вас са цитирали Оруел и Хобс, след като им е казано да се затворят в домовете си. Но скоро ще сте твърде заети, за да го правите.

Най-напред просто ще се храните. Не само защото това ще е едно от последните неща, които все още ще можете да правите.

Ще намерите безброй групи в социалните мрежи как да прекарате дните си в тези страшни времена. Ще се присъедините към всички, а след няколко дни изобщо няма да ги поглеждате.

Ще се обърнете към всички апокалиптични книги от библиотеката, но скоро ще осъзнаете, че нямате нужда да четете такава литература.

И пак ще ядете. И няма да спите добре. Ще се питате какво се е случило с демокрацията.

Ще имате неспирен социален живот е интернет.

Ще усещате липсата на порасналите си деца повече от всякога. Въпросът дали ще имате възможността да ги видите някога отново, ще е като удар с юмрук в гърдите ви.

Старите сръдни и караници ще ви изглеждат несъществени. Ще се обадите на хора, с които сте се зарекли да не разговаряте повече, просто за да ги питате как са. Много жени ще бъдат бити в домовете си.

Ще се чудите какво ще правят тези, които нямат къде да се приберат, които нямат дом. Ще се чувствате застрашени, когато излизате да пазарувате по опустелите улици, особено ако сте жена. Ще се питате така ли рухват обществата. Наистина ли става толкова бързо? Ще блокирате тези мисли и когато се приберете, пак ще ядете. Ще качите килограми и ще потърсите онлайн тренировки.

Ще се смеете и то много. Ще имате повече чувство за хумор, отколкото някога сте имали. Дори хора, които винаги всичко са възприемали крайно сериозно, ще размишляват за абсурда на живота, вселената и всичко останало.

Ще си правите срещи на опашките в супермаркетите с приятелите и любовниците си, за да ги видите за кратко, но съобразявайки се с правилата за социална дистанция.

Ще броите всички неща, от които нямате нужда.

Неподправената природа на тези около вас ще се разкрие с кристална яснота. Ще затвърдите някои очаквания, но ще има и изненади.

Интелектуалците, които по принцип не слизат от телевизионния екран, ще изчезнат, след като мненията им внезапно са се оказали ирелевантни. Някои от тях ще намерят убежище в толкова лишени от емпатия разсъждения, че хората ще спрат да ги слушат. За сметка на това хора, на които сте гледали с пренебрежение, ще се окажат вдъхващи спокойствие, великодушни, надеждни, прагматични и проницателни.

Тези, които ви подканват да погледнете на цялата тази бъркотия като възможност планетата да се освежи, ще ви помогнат да мислите в по-широка перспектива. Също така ще ви се сторят и безнадеждно досадни: Хубаво, планетата ще диша по-добре, защото вредните емисии ще намалеят наполовина, но как ще си платите сметките следващия месец?

Ще се чудите дали присъствието на раждането на нов свят е грандиозна, или жалка работа.

Ще слушате музика през прозорците или от двора. Когато ни видяхте как изпълняваме арии от опери на балконите ни, си мислехте „Ах, тези италианци“, но ние знаем, че и вие ще пеете ободряващи песни един на друг. И когато изкрещите през прозорците си I Will Survive, ние ще кимаме също както хората от Ухан правеха, когато ни гледаха как ние пеем.

Много от вас всяка нощ, заспивайки, ще си мислят как първото нещо, което ще направят, когато карантината падне, е да подадат молба за развод.

Много деца ще бъдат заченати.

Вашите рожби ще учат онлайн. Това ще бъде страшно неудобство за вас, но и ще им се радвате.

Старите хора ще се съпротивляват като тийнейджъри. Ще трябва да се биете с тях, за да им забраните да излизат навън. Защото това може да доведе до зараза и дори до смърт.

Ще се опитате да не мислите за тези, които умират самотни в интензивното отдаление.

Ще искате да засипете с листа от рози пътя, по който минават медиците.

Ще чувате, че сега обществото е обединено в общото усилие, че всички вие сте в една лодка. И това е истината. Това преживяване завинаги ще промени начина, по който се възприемате като част от едно по-голямо цяло.

Различните класи все пак ще преживеят това време по различен начин. Не е едно и също дали ще си под карантина в къща с хубав двор или в пренаселен блок. Както и дали ще можеш да работиш от къщи, или работното ти място ще изчезне. Лодката, на която ще плавате, за да преминете през епидемията, нито ще изглежда, нито ще е еднаква за всички. Никога не е и била.

В един момент ще разберете колко е тежко. Ще се уплашите. Ще споделите страха си с най-близките и любими хора или ще го таите в себе си, за да не ги обременявате.

И отново ще ядете.

Това е, което ние в Италия знаем за вашето бъдеще. Но това е скромно предсказание за бъдещето ни, ние сме скромни гадатели.

Ако обърнем поглед към далечното бъдеще, което е абсолютно неизвестно и за нас, и за вас, можем да кажем само това: Светът вече никога няма да бъде същият.“

Четете още: Поклон пред медицинските сестри - жените, които спасяват живот