Да, това са те – онези мили жени, които обикновено не забелязваме, докато промиват раните, правят превръзки, сменят катетри... Това са медицинските сестри, а днес - 12 май, е денят, в който отдаваме почит към тяхната благородна и хуманна професия.

Преди години, по време на войните, милосърдните сестри са били тези, които без страх от падащи бомби и неприятни гледки на разкъсана плът, са спасявали стотици. Те са били отдадени на това, което правят. За тях работата в лазаретите е била призвание.

Флорънс Найтингейл е вярвала, че Бог ѝ е дал призванието да е медицинска сестра. Става известна по време на Кримската война, когато се грижи за ранени войници. Наричана е „дамата с лампата“, заради късните обиколки, които правила през нощта. Найтингейл поставя основите на професионалната сестринска грижа със създаването през 1860 г. на училище за сестри – Болница „Сейнт Томас“ в Лондон, първото светско училище за сестри в света. Международният ден на медицинската сестра, който се празнува по целия свят, е на датата на нейния рожден ден.

Много са имената на сестри, станали герои в Първата световна война. Една от тях е Лена Хигби. Хигби се присъединява към американските медицински военноморски части след създаването им през 1908 г. По това време офицерите от флота не са очаровани от присъствието на сестрите. Но Лена Хигби е упорита и бързо е повишена в Главна сестра. Няколко години по-късно става надзирател на Сестринските части, втората жена, заемала тази позиция.
Хигби е първата жена, получила Военноморски кръст за себеотдаването си в служба на ранените по време на Първата световна война. След смъртта й в нейна чест един военноморски боен кораб е кръстен USS Higbee. Това е първият военен плавателен съд, носещ името на жена, служила във флота.

Мeри Чишолм става част от Летящите амбулантни части в Белгия, защото обича да кара мотоциклет. Тя и приятелката ѝ Елси Нокър, също моторист, бързо се превръщат в незаменими помощници на фронта – те пренасят ранените войници до полевата болница във Вьорне. Освен това Мери смело пренася починалите до погребалното бюро. По-късно те основават нелегална превързочна на 100 м от окопите. Спасят живота на хиляди мъже на западния белгийски фронт – войници, които със сигурност са щели да умрат, ако двете жени не са ги били пренесли до полевата болница. Мeри получава белгийския орден на Леополд II – рицарски кръст, ордена на кралица Елизабет Белгийска, Звездата 1914 и британски военен медал.

Елза Брандстром или „Сибирският ангел”. Тя е дъщеря на посланика на цар Николай II в Швеция. Когато избухва Втората световна война, Елза е в Русия. И кандидатства като доброволка в руската армия. През 1915 г. тя се грижи за немски военнопленници в Сибир. Въпреки че разрешителното й за работа в Русия изтича, тя продължава да работи. Пътува из Сибир нелегално в продължение на цели две години, докато руските власти не я арестуват в Омск през 1920 г.
След освобождаването си, се връща в Швеция и инициира кампания в помощ на военнопленниците. Набира средства и основава дом за повече от 200 сирака.

Юлия Вревская е красива и ухажвана жена, част от висшето общество на руския император Александър II. Тя обаче решава, че иска да бъде милосърдна сестра. Пристига в 45-а военна болница в град Яш, Румъния, на 19 юни 1877 г. Работата е много тежка, уморителна, без никаква почивка. Когато след 4 месеца получава право на отпуск, тя не заминава за Русия. След като научава, че в много болници на България има нужда от милосърдни сестри, взема решение да се отзове и пристига в гр. Бяла, съвсем близо до фронта. Настанена е в къщата на Иван Ханджиев. Военнополевата болница номер 48 е разположена на 5 км от Бяла. В студените лошо отоплявани дъсчени бараки за 400 руски болни и ранени войници се грижат 5 милосърдни сестри. Сама вади куршумите от ранените войници и участва във операциите за ампутиране на крайници...
Разболява се от тиф и умира на 24 януари 1878 г. Погребват я край черквата в гр. Бяла в униформа на милосърдна сестра.

Има още много. Имало ги е преди. Има ги и днес.

Сестрите. Които промиват рани. И спасяват живот.