Разказът на една доброволка: Не нося само храна, а и надежда
Автор
Люблена Папазова

Разказът на една доброволка: Не нося само храна, а и надежда

В последните седмици куп известни артисти и спортисти станаха доброволци в борбата с ковид 19 и дълго даваха интервюта за решението си, като позираха пред фотоапаратите със защитни облекла. Woman.bg обаче избра да ви срещне с една обикновена, както се казва средностатистическа българка, която всеки ден обиколя част от София, за да раздава храна и добра дума на десетки нуждаещи се. В сняг и жега, без да се кипри с маска пред камерите на журналистите, 35-годишната Лора Димчова прави деня на възрастни, болни и самотни хора малко по-светъл. Разказва ни, че нито за миг не изпитала колебание да се включи в инициативата на район „Изгрев”, въпреки че няма доброволческа традиция в семейството си.

Може би, защото е професионалист-завършила е Медицинския университет в София и е работила в центъра на спешна медицинска помощ, може би защото идва от малък град. Родена е в Бобов дол, където „хората се познават и са една общност. Свикнали сме да си помагаме”, с вълнение в гласа разказва Лора. „Като че ли в София се отдалечихме един от друг. Тук хората са по-вглъбени в самите себе си, не говорят много и не поглеждат настрани”. Не крие, че много от нуждаещите се, на чиито врати звъни с топъл обяд, я посрещат с недоверие. „Има такива, които първоначално реагират остро, с толкова много измами обаче е нормално да се притесняват. След като се представим, поговорим с тях и обясним, се успокояват и приемат помощта. Независимо дали имат първостепенна нужда от тези продукти, те са доволни, че някой непознат мисли за тях”, обяснява подхода си при среща с непознати сърцатата дама.

Хората трудно споделят лични истории за краткото време, което прекарваме с тях. „В един от дните срещнах възрастен господин, напълно изгубил зрението си. Човекът живее сам, но успява да се справи дори сега. Когато го посетихме дори ни каза, че няма нужда от нашата помощ и да я дадем на някой по-нуждаеш се от него. Това е доказателство, че може да не загубиш присъствие на духа, независимо от това какво се случва около и с теб”, обяснява Лора. Денят й като доброволка започва в сградата на район Изгрев, от където с шофьор и кола потегля към заведенията, нагърбили се с приготвянето на безплатна храна. От там поема към адресите, набелязани предварително в три квартала Изток, Изгрев и Дианабад, които никога не повтаря. Инициативата за организирането на доброволци, от които е част нашата героиня, е на район "Изгрев" и лично на кмета Делян Георгиев. Заредена с маски, ръкавици, дезинфектанти и блага усмивка, гледа да раздаде храната до към 14.00, докато е още топла. Вечерите й са запазени за 13-годишната й дъщеря Анелия, която съвсем нормално, се притеснява за майка си. „Семейството обаче ме подкрепя - едно семейство ако не се подкрепя, не е семейство. Дори не сме обсъждали решението ми да се включа като доброволец.

Можем да се заразим навсякъде - в магазина, в метрото, на улицата. Не може страхът да е мотив да не помогнем”, отсича Лора, която бърза да приключи разговора, за да тръгне към поредните адреси, но преди това държи да уточни: „Паника не се усеща при хората, на които помагаме. Може би това се дължи и на факта, че усещат, че има кой да им помогне и не са сами. Районната администрация на Изгрев дава всичко от себе си да работи в услуга на гражданите в период на физическа изолация. Едновременно с това трябва да опази и самите си служители. Мисля, че засега се справяме много добре”. И ние сме сигурни в това, затова не смеем да й отнемаме повече време и я оставяме да продължи да помага с храна и надежда.

Четете още: Четири стъпки към рестарт по време на изолация