Момичетата чакат своя принц, момчетата се борят с дракони… Това научаваме, докато готвим на пластмасовите си кухни и преобличаме куклите в ранната си дeтска възраст. Но в един момент фантазиите изчезват и ние рязко се сблъскваме с реалността. Част от нас са бременни, а другите ловко отбиват въпроса: „Кога ще си намериш някого?”

Всяко момиче мечтае да се влюби, някой да държи ръката й, да го запознае с родителите си, да получи пръстен… Така беше в добрите стари времена.

„Къде е Пешо, отдавна не съм го виждала”, пита майката на 29-годишната си дъщеря, която очаква да стане баба.
„Пешо? О, ние отдавна се разделихме.”, отговаря младата жена.
Майка ѝ е превъзбудена. Не е щастлива, че двойката се е разделила, та тя толкова го е харесвала…
„Но какво се случи?”, пита настойчиво родителката.
„Нищо, работя, записах един онлайн курс, не ми остава време за глупости. Той иска да седи вкъщи и да пие вино пред телевизора”…
И майката пак е разстроена. Иска ѝ се, разбира се, дъщеря ѝ да работи и учи, но би била по-щастлива тя да е влюбена.

Но знаете ли къде е истината? Истината е там, че днес и момичетата побеждават дракони. И се вълнуват от подвизи, не от сантименти. Момичетата стават всичко, което пожелаят. И могат да го постигнат сами.

„Влюбих се”, казва една приятелка. От първата среща до влюбването бяха минали два дни. Седмица по-късно сподели: „Заряза ме. Да върви по дяволите”…
Същата тази приятелка, да ви призная, действително се бори с дракони. Въплъщение на успеха е. Уникален лекар, хирург. Но в душата си тя е останала малко момиченце, което търси своя рицар на бял кон. Тя има нужда да бъде спасена.

Много майки на момичета не вярват, че днес животът и без мъж може да бъде прекрасен. Много майки на момчета не вярват, че днес момичетата търсят своя принц на сърцето, не крал с голямо богатство. И ето – очакванията и надеждите се разминават. Докато ние се борим с дракони, момчетата се затварят в своите кули, очаквайки принцесата…

Уви, и отношенията се промениха. Не само животът ни. Днес много от нас намират партньорите си в сайтове за запознанства. А там е пълно с мъжки принцеси. Честно. Казвам ви го опит. Под „принцеси” имам предвид мъже, които може би са били наранени или пък са просто мързеливи. Те търсят секс, с уговорката, че после нещата може да станат и „по-сериозни”. И пак честно да ви призная – рядко стават по-сериозни. Дори и да станат, след месец-два или след раждането на детето мъжът заявява, че е не е готов за „тези отговорности” и си отива. Връща се отново в Tinder. И търси своята нова принцеса.

Може да ви звучи странно, но днес жените са станали по-нетърпеливи, мъжете са тотално ампутирани от желание за семейни отношения. Те искат да бъдат децата у дома. Да бъдат глезени, обичани, да им правиш комплименти, да излизате, естествено да правите секс – може да не е най-невероятния, но да е редовен… И това няма да им попречи да се върнат в сайта за запознанства. Просто ей така – за спорта.

Да, жените са независими. Но това не означава, че нямат нужда от принц до себе си. Просто принцовете изостанаха в развитието. Те могат да се приспособят, да намерят себе си, да се освободят от егото си и да бъдат пълноценни партньори. И материално, и сексуално. Много по-лесно им е да са женени и да се правят на принцове другаде… Но без ангажименти.

А жените се принудиха да бъдат сами на себе си и мама, и мъж, и шеф. А най-важният мъж в живота им стана шефът в офиса, защото с него няма как да не се съобразят, сина им или котката (кучето). Любовта се превръща не в цел, а в развлечение. Така, както е за мъжете. И изведнъж най-перфектните отношения са да бъдем „официално” сами със себе си. И това е привилегия и постижение. А неофициално – има ли значение с кого? Вие как мислите? Все още ли чакате своя принц на бял кон или вече сте намерили принцесата...?