От 13 март слушам едно и също през пет минути - как пандемията ще ни направи по-добри, как ще преоценим живота си, как ще бъдем внимателни с околните и природата, едва ли не - идва нова светла ера за човечеството. Да се правят на пророчици за щастливото бъдеще се упражняваха всякакви персони - от чалгарки, през актриси и водещи, та чак до литератори и лекари. Два месеца по-късно и едни 60 дни между две стени, не искам да ви разочаровам, но това не се случи.

Планината от цветя на лобното място на Цветков

По-добър ли стана убиецът на Милен Цветков, който мина през колата му с мръсна газ без спирачен път? По-добър ли стана кметът на Септември, който нарече журналистка „чума” само защото го попита болен ли е негов шофьор? По-добра ли стана някоя от милите ми съседки от горните етажи, която всеки ден пълни отворения ми балкон с фасове? Тя иначе си е навлякла два чифта ръкавици и си е купила маска с кристали за 150 лева, но продължава да хвърля цигарите си от терасата.

Примерите за „доброта” могат да продължат до безкрай, но знамq че и вие можете да дадете десетки. Истината е, че който е бил възпитан, грижовен и отговорен, си е останал такъв. Той поначало си мие ръцете и преди да е чувал за ковид, защото майка му и баба му така са го научили. Той си прибира отпадъците след пикник в планината, казва „добър ден” дори на непознат в асансьора и т.н. Другият ще продължи да си изхвърля строителните материали след ремонта на най-чудната поляна до Златните мостове, да се прережда на опашката пред 75-годишната си съседка и ще кара с 250 километра в час татковата кола.

Така че да не възлагаме напразни надежди на болестите, природните катаклизми или дори културните шедьоври да ни променят. Доброто възпитание, хубавото образование и не на последно място - природната интелигентност са нашите оръжия за по-смислен и пълноценен живот и никаква самоизолация не ви гарантира, че ще ги наваксате, ако не сте закърмен с тях. А от висотата на моите 51 години ще ви кажа - ковидът ще мине и ще отмине, както стана със СПИН-а, режима на тока, купонната система, срива на банките….., а добротата, съпричастността и смирението ще останат, защото тях си ги имаше и преди. И никаква болест не може да ги унищожи.

Четете още: Писмо до акушерката. Или за онзи момент, в който мечтата се превръща в реалност