Днес ще ви запознаем с чувствата и емоциите, със саможертвата и силния дух на една медицинска сестра, която вече втори месец не е докосвала рожбата си, отдавайки се на дълга си да пази и лекува човешки животи.

В продължение на осем седмици 30-годишната медицинска сестра от Киркам, Ланкашир - Шарлот Коул, не може да прегърне 2-годишния си син Джордж. Причината е коронавирусът и грижите, които тя трябва да полага за възрастните хора в седем старчески домове.

Шарлот избира да се лиши от близостта си с най-милото си създание, с неговия "сладък аромат", с "милувките и игрите с къдравите му коси", борейки се за здравето и живота на представители от най-застрашената от вируса група.

След като извънредното положение официално бива обявено във Великобритания, Шарлот предприема спешни мерки за безопасността на детето си. На 1 април тя го премества в дома на родителите си, който е на пет минути от семейната им къща.

Шарлот и съпругът ѝ Даниел, анализатор на данни, също на 30, взимат "болезненото" решение, за да предпазят мъничето си и най-скъпите си хора от риска да бъдат заразени с коварната болест, на който те ежедневно са подложени.

"Разговаряме с него всеки ден по FaceTime, а когато имаме възможност, ходим с татко му до дома на родителите ми, за да го виждаме през прозореца. Смеем се, поставяме дланите си върху стъклото на прозореца сякаш се докосваме и играем на Peekaboo (игра, при която уж се криете от малчугана и изведнъж му се показвате)", споделя Шарлот пред Mirror.

Тя избухнала в сълзи, когато видяла на телефона си видео, на което малкият Джорд демонстрирал пред нея своите най-нови постижения - първата си думичка "(h)ello" и първото си самостоятелно кълбо, разказва майката.

"Емоциите в такива моменти на среща през стъклото са толкова противоречиви. Чувствам се едновременно тъжна, щастлива и виновна, когато го видя. Просто искам да сложа него и родителите си в балон и да ги пазя", признава медцинската сестра.

Родителите ѝ - Бриджит, на 55, и Робърт, на 65 години, с удоволствие помагат, като се грижат за първото си внуче.

"Сърцето ѝ се къса, защото това е първото ѝ бебе. Липсват ѝ всички онези ключови моменти от неговото развитие, от етапите на физическото му и умствено израстване, които един родител помни за цял живот", споделя майката на Шарлот.

"Дядо му го е научил да прави кълбета и той не спира да се търкаля. Научил се е и да издърпва чорапките си и да поставя стъпалата си под нослето си", смее се Шарлот.

"Толкова съм горда. Тя направи огромна жертва, като постави на първо място здравето на сина си и дълга към професията си. Винаги е искала да бъде медицинска сестра. Това е мечтата ѝ от дете", разказва Бриджит.

Говорейки за момента, в който решават да преместят сина си при баба му и дядо му, Шарлот казва: "Страдахме много заради решението си да се разделим с Джордж, докато епидемията отмине. Беше труден момент за всички ни. Но след като разбрах, че някои от жителите и колегите ми, работещи по домовете за стари хора, изпитват характерните за вируса симптоми, реших, че е време да го направя."

"Винаги е много емоционално, когато отиваме на гости пред прозореца, защото той така и не разбира защо трябва да си тръгнем."

"Трудно е. Имаме дни, в които се чувстваме отчаяни, но Даниел и аз се опитваме да се подкрепяме. Надяваме се това положение да не продължи много дълго", вярва Шарлот.

Родителите ѝ, от своя страна, се страхуват, че тя е изложена на значителен риск. Майка ѝ, която е готвач в училище, казва: "Притеснявам се през цялото време, когато Шарлот отива на работа, но тя продължава да ме уверява, че това е нейно задължение и че всичко ще бъде наред."

Съседът на Бриджит, фотографът Пийт Аштън, 45-годишен, улавя момент, когато двойката посещава сина си на 10 май.

Пред изданието той споделя: "Когато Шарлот и Даниел се появиха пред прозореца, Джордж засия. Усмивката му грейна от щастие - беше толкова красива."

Четете още: Анджелина Джоли през сълзи: Децата ви ви обичат и искат да ви помогнат. Трябва да сте от един отбор с тях