Мда, пак ще го кажа. Мъжете сме кретени. Като чуем, че любовта е велика и се ухилваме широко. Ми да, ето, велика е. А ние сме спецове по великите неща. Това овладяването на космоса, това великите географски открития, това озоновата дупка и глобалното затопляне, за закуска ги хапваме. И с любовта ще е така. Няма как да не е. Нали е велика, ще я оправим за нула време…

Да, любовта е велика. Но е в малките неща. Неща като:

Да ѝ кажеш добро утро сутринта…
Да ѝ кажеш лека нощ вечерта…
Да ти отвърне със същото…
Или да не ти отвърне, но да усещаш, че е искала…
Да я накараш да се усмихне…
Да я попиташ как е…
Да я попиташ как ѝ е минал денят…
Да я изслушаш като ти отговаря…
Истински да слушаш, не да мислиш за футбол или бира…

Да я накараш да се усмихне…
Да ѝ сготвиш нещо, което харесва…
Да ѝ сготвиш нещо, което не харесва. Случват се и греди…
Да ти се усмихне и в двата случая…
Да се сгуши в теб…
Да си играеш с косата ѝ …
Да я наметнеш с твоя риза…
А тя само да усмихне и да се загърне…
Да я изчакаш да изпуши цигара. Даже и да не пушиш…
Да си вземете душ…
Може и на свещи…
Да си пращате безумни и абсурдни емотикони, които страшно ви радват и умиляват…
И които само вие си разбирате…
Да се разхождате…
Да гледате нощем градовете…
И фонтаните…
Да гледате нощем и извън градовете…
Да си поръчате пица по никое време…
Или да наплескате филии с пастет. Не е естетично, но е вкусно…
И да мляскате лакомо…
Да я накараш да се усмихне…
Да пиете бавно питиета…
Да отидете на ресторант. Пицария. Сладкарница. Бар. Кръчма. Просто някакво място…
И да не забелязвате какво става около вас…
Да ѝ подариш цвете. Каквото харесва…
Да го направиш изненадващо. Ей така, без повод…
Да си откраднеш целувка на ескалатор…
Да я поканиш на танц…
Да ѝ пееш/ръмжиш/ревеш/грачиш/мучиш на ухото…
Да я накараш да се усмихне…
Да ѝ помогнеш с тежки чанти/торби/сакове/раници…
Да изхвърлиш боклука…
Да измиеш чиниите…
Да простреш прането…
Да не я оставяш сама в нито една работа…
Да я накараш да се усмихне…
Да ѝ сипеш чаша вино…
Да ѝ казваш, че я обичаш…
По няколко пъти на ден…
(все пак, без да поиска да те задържат за маниакална обсесия…)
Да ти дърпа ръката през нощта, за да я гушнеш повече…
И то в просъница…
Да се събуждаш и да се чудиш какво става, ако не е до теб…
Да се правиш на маймуна…
И да ти харесва…
Защото тя се усмихва…
Знае, че е за нея…
Да си измисляте глупави имена…
Да гледате звездите…
Да гледате филми…
Да четете книги…
Да ходите на театър…
Да ѝ напишеш нещо…
И да чакаш с нетърпение реакцията ѝ …
А тя да ти се радва, каквато и глупост да си написал. Защото е за нея. И го знае…
Да я накараш да се усмихне…
Да планирате лятото…
И зимата. И всички сезони…
Да се радвате на дъжда. И на слънцето. И на снега. Фактически да няма никакво значение…
Да си разпознавате намеци в постове в социалните медии…
Да си шепнете неща, които са пълни глупости, но толкова много ви радват…
Да разпознаваш всичките ѝ 3429 вида усмивки. И да ѝ го казваш…

И това са само някои от 854 238-е неща, които са си ваши. И никой друг не знае…

Та, любовта е в малките неща. Затова е велика. Мъжете понякога забравяме това. Добре, че жените ни прощават. Без тях сме загубени. Колкото и на велики да се правим…

Малките неща. Единствено важните.

Усмихнат ден!

Автор: Любо Аламанов