Един от най-големите страхове на всяка жена е да не попадне в ръцете на насилник. За съжаление, колкото и да се старае, човек никога не може да бъде сигурен с кого си има работа, преди да минат години, преди да заживее с него и преди да е посветил огромна част от живота си на отношенията с него. Понякога мъжете умеят да прикриват добре склонността си към насилие и я проявяват в по-късен етап от връзката. Историята, която ще прочетете в следващите редове, е посветена точно на онези бракове, които са обречени на провал, но продължават да съществуват, защото жертвата е толкова пленена от насилника, че сама не желае да го напусне, макар и той отдавна да е погребал любовта помежду им.

Това е една история, която ни потресе...

„Имах прекрасна връзка със съпруга ми и всичко беше наред допреди 8 години, когато се оженихме. Проблемите ни започнаха само 2 седмици след сватбата. Тогава една нощ той се напи и искаше да продължи с обръщането на чашите. Опитах да го спра и в този миг съпругът ми ме удари за първи път, а след това започна и да ме души.

Много се изплаших, но когато в следващите дни се замислих, реших че може би е било инцидент и това повече няма да се случи. И затова му простих и продължихме напред. Но се оказа, че съм се лъгала и то много. Защото това не беше единственият, а само първият път, в който ме е удрял. От този момент нататък той не спираше да ми посяга. Дори когато някой познат мъж ме поздравяваше, мъжът ми след това ме пребиваше жестоко. И въпреки това продължавах да го обичам.

Боят стана обичайна част от дните ни заедно и сякаш бях възприела насилието му като част от самия него. Част от човека, когото не спирах да обожавам. Когото продължавам да обичам и в момента. И дори шокиращото откритие, което направих за този човек, не може да ме накара да спра да мисля за него.

Един ден просто открих, че той води паралелен живот с друга жена. Не след дълго мъжът ми предпочете нея и в началото на карантината се изнесе, за да могат да бъдат заедно в дома ѝ. Сега двамата са неразделни, а аз оставам все така влюбена в него, въпреки всички синини и сълзи. Все още го обичам, макар и тази любов да е толкова болезнена и безнадеждна. Чувствам се изгубена...“, И.

Четете още: Ох! Ето на коя възраст жените са най-палави