Уж се хвалехме пред Европа, че сме най-добрите, а сега превземаме нови пикове на заразата с Ковид-19. И за това са ни виновни онези клети женици от Сърница, които не си останаха вкъщи, а продължиха да работят в предприятието в Доспат. Сега, заради тях, ще продължим да треперим от страх, защото от тези 48 случая ще произтекат още много други. Хайде, нека да ги посочим с пръст и да не търсим вината някъде по-нагоре по етажите. Може да им извадите снимките и да ги пуснете в социалните мрежи. Ако искате - извадете им и мобилните номера и им напишете по един СМС...
Обаче... хора, май не се замисляте сериозно върху проблема. Истината трябва да се каже, защото тези хора със сигурност не са пристрастени към работата си и със сигурност не са умирали от желание да прекарват дните си в предприятието, вместо да останат у дома и да пазят себе си и близките си.
Те са рискували здравето си, дори и живота си. Но това не ги прави герои, защото просто не са имали друг избор. Това прави работодателите им едни бездушни експлоататори, които не дават и пукната пара за подчинените си. Дали някой от тях, според вас, е имал право да излезе в болничен? Дали са осигурени? Ще ви кажа – много се съмнявам тези хора да са имали лукса да си останат вкъщи, макар и болни. Реално как стоят нещата. Цехът има поръчка. Ако не работиш ти и си стоиш вкъщи, трябва да наемат друг човек на твое място. Каква е аритметиката - или работиш, или взимат друг на твое място и ти изхвърчаш. Много е лесно. На ниво събиране и изваждане е.
След това ти си болен, без пари и без работа.
Любопитно ми е собствениците на този цех, освен че са напълно лишени от човещина, дали помислиха, че денят на разплатата няма да дойде, и както са работели на пълни обороти, сега изведнъж да останат без нищо? Просто защото не са могли да измислят начин за безопасни условия на труд и са били заслепени от възможността да продължат да изкарват пари на гърба на някой, който в момента страда. Простете, но ако този работодател знаеше как се прави бизнес, щеше да осигури служителите си, и те щяха да имат избора да останат вкъщи, без да умрат от глад. И те, и семействата им. Да не мислите, че тези жени щяха да пият аналгин, за да не ги засекат термометрите на вратата, ако имаха лукса да излязат в отпуск и да боледуват? Да, за тях да признаят, че са болни и да не работят е лукс! Кой е виновен, те ли? Или онзи, който ги експлоатира, знаейки в какво положение се намират? И който дори не си е направил труда да състави график с цел мерки за сигурност?
Абсурдно е, че се стига дотук! Абсурдно е, че цял град отново е под карантина и животът там спира заради некадърното ръководство на един цех, в който хората всеки ден се молят и ги е страх да не останат без работа и прехрана. Не бихме могли да обвиняваме единствено тези 48 души, защото, повтарям, със сигурност не са изгаряли от желание да си мълчат в момент, в който не се чувстват добре. И със сигурност не изпитват толкова изгаряща любов към работата си, че да правят всичко възможно да прикрият болестта си, само и само да има какво да сложат на масата довечера. Не ви ли се плаче, не ви ли е жал? На мен – много! Как е възможно да съществува този робовладелски маниер в XXI в.? И ще ви кажа – карантината няма да се върне заради хората, които са болни сега, а заради „шефове“ като тези, които не управляват, а експлоатират. Кога ли ще излезем от пещерата и ще еволюираме? Май няма да е скоро.
Четете още: Съпругът ми е насилник, но се чувствам изгубена без него