Автор
Ива Петрова

Селенът в храната – отрова или лекарство?

Названието на минерала селен произлиза от гръцкото име на Луната – и той е променлив също като нея. Поначало се смятал за вредно и токсично вещество, но когато била открита способността му да се бори със свободните радикали, селенът се прочул като чудодейно средство срещу рак. Впоследствие се установило, че за да бъде полезен, минералът трябва да се дозира с аптекарска точност.

Най-добрият начин да си набавите необходимото безопасно количество селен е с храната. Диетата с продукти, богати на селен, ще ви помогне да укрепите имунитета си и да избегнете преждевременното стареене.


Морските продукти са един от най-добрите и вкусни източници на селен – но термичната обработка разрушава минерала. За щастие можем да го получим не само от сурова риба. Селен съдържат много други достъпни на пазара продукти като черният хляб и бразилският орех.

В чист вид селенът прилича на тъмносив камък.

Веществото участва в редица химически реакции и съединения, а в човешкия организъм образува селенопротеини, които се борят със свободните радикали. В тялото на един възрастен човек постоянно има около 15 мг. селен – „запасите“ му са съсредоточени в репродуктивните органи, черния дроб, кожата и косата. Този резерв трябва да се попълва редовно, макар и в микроскопични дози. Селенът се усвоява най-добре, когато се получава с храната от определени продукти.

Защо организмът има нужда от селен?
Минералът участва пряко в защитата на имунната система от въздействието на вируси, бактерии и други негативни фактори, тъй като с негова помощ тялото произвежда интерферон, кръвни телца и макрофаги. Селенът поддържа целостта на клетките и им помага да се противопоставят на действието на свободните радикали. Освен това веществото активира витамин Е, който отговаря за способността на тялото да се възстановява само.

Поддържайки правилното функциониране на клетките, селенът предотвратява възпаления и сърдечни заболявания, нормализира дейността на ендокринната и нервната системи.

Недостигът на селен е особено опасен за бебетата, които още не са успели да натрупат „запаси“ от веществото. Ако поради някаква причина новороденото не се храни с майчина кърма, която съдържа биодостъпен селен, това може да доведе до сериозни заболявания и дори до смърт. Бебетата от мъжки пол имат обусловена от еволюцията нужда от селен – минералът се отлага в семенните канали и в тестисите, за да изиграе роля при настъпване на полова зрялост и да осигури правилно функциониране на половата система.


Възрастен човек има нужда от около 50 микрограма селен дневно (индивидуално дозата може да варира от 10 до 100 микрограма).

Трябва обаче да имате предвид, че за пълноценно усвояване минералът има нужда и от витамини Е и С, а прекомерната консумация на сладкиши и печива може да доведе до дефицит на селен. Упоритото наднормено тегло, което не желае да се смъква, често е признак на недостиг на селен, защото дефицитът на минерала влияе на работата на щитовидната жлеза и забавя метаболизма.

Освен прекомерната консумация на прости въглехидрати и рафинирани продукти, на усвояването на селена пречат и полуфабрикатите, консервите и концентратите, както и някои лекарства, сред които парацетамол, противомаларийни препарати и добавки за „прочистване“ на организма с разхлабващо действие. Ако сте склонни към диария, заради някакво заболяване, това също ще застраши постъпването на селен в организма.

Симптоми на недостиг на селен:

- ниска работоспособност и неспособност да се съсредоточиш върху дадена задача;
- слаб имунитет;
- необичайно бавно заздравяване на драскотини и рани, склонност към кожни заболявания;
- влошаване на зрението;
- импотентност при мъжете и нарушения на менструалния цикъл при жените.

В твърде високи дози селенът е токсичен – имайте това предвид, ако го приемате под вид на хапчета и добавки. Критичният праг за възрастен човек е 400 микрограма селен на ден.

Какви са симптомите на предозиране със селен:


- косопад, чупливи нокти, повишена чувствителност на зъбите;
- лющене на кожата;
- склонност към истерични състояния, неспособност да контролираш настроенията и поведението си;
- гадене и повръщане;
- характерен мирис като на чесън – в устата и по кожата.

Важно е да знаете, че в правилни количества селенът действа като антиканцероген, но при превишени дози може да доведе до стремително нарастване на туморите.

За да определите какво е съдържанието на селен в тялото ви и да получите професионални препоръки за поддържане на нивата му, ще трябва да си направите специализирано медицинско изследване.

Селенът е... вкусен!

Повече от приятно е да поддържаш балансирано съдържание на селен в менюто си. Продуктите, съдържащи минерала, са достатъчно разнообразни и при това много вкусни. Ако не обичате риба и морски дарове, спокойно можете да си хапвате бразилски орех.


Богати на селен са месата и най-вече субпродуктите – пуешки, пилешки и патешки дробчета, телешки и свински дроб, телешки и свински бъбреци
. Селен се съдържа и в неизлющените зърнени култури (като съдържанието му зависи пряко от това доколко е била богата на селен почвата), в морската сол и в пълнозърнестото брашно. Яйчените жълтъци са богати не само на селен, но и на витамини Е и К. Ако обаче решите в името на селена да наблегнете на морските продукти, не забравяйте, че количеството му се понижава при термична обработка.

Селен можете да си набавите и от пшеничните трици, ориза, житото и царевицата. Минералът се съдържа и в гъбите, чесъна, лука и черния хляб.

Ценен източник на лесен за усвояване селен е бирената мая. За целта обаче трябва да разтворите маята в достатъчно топла вода (минимум 60 градуса) и не бива да добавяте захар. За профилактика срещу недостиг на селен и чернодробни заболявания е препоръчително да пиете ежедневно 2 г жива бирена мая с топла вода.

Селен се съдържа и във фасула, лещата, ечемика, граха, броколито и в почти всички семена и ядки. Чудесно извинение да се върнете към детския си навик да чоплите семки!