Един от най-популярните композитори в киното през последните десетилетия, Енио Мориконе, почина на 91 години, съобщиха световните медии.

Той е написал музиката към повече от 570 филма, само 30 от които уестърни. Писал е за режисьори от ранга на Роман Полански, Оливър Стоун, Брайън Де Палма, Джон Карпентър, Куентин Тарантино.

Мориконе е роден в Рим и изучава тромпет, композиция и хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. Започва да пише музика към филми през 1955 г., но продължава да композира класическа музика. През 1964 г. започва прочутото му сътрудничество с режисьора Серджо Леоне, както и с Бернардо Бертолучи.

Първата си голяма награда – Nastro d’Argento, получава през 1970 г. за музиката си към филма „Представи си една вечер на вечеря“. Година по-късно идва ред и на втората – за „Сако и Ванцети“.

През 1979 г. е номиниран за пръв път за „Оскар“ за музиката към „Райски дни“. През 1986 г. – за „Мисията“, през 1987 г. – за „Недосегаемите“, и през 2001 г. – за „Малена“.

С голямата награда на филмовата академия на САЩ – „Оскар“ за цялостно творчество, Мориконе е удостоен през 2007 г.

През март 2008 г. чилийският президент Мишел Башле му връчва Ордена „Пабло Неруда“ за заслуги към изкуството и културата.

Удостоен е с титлата Почетен доктор на Нов български университет (11 декември 2013 г.).

Сред по-известните филми с негова музика са „За шепа долари“, „Малена“, „Имало едно време на Запад“, „Професионалистът“, „Ново кино „Парадизо“, „Бъгси“, както и последната му работа с Куентин Тарантино във филма „Омразната осморка“.

Ето какво казва маестрото за музиката...

„Музиката може да утеши, особено хората с чувствителна душа, които още не са се отучили да чувстват, изпитват състрадание, преживяват, без да са станали циници”.

„Когато работя с филми от различни жанрове, то аз отново се прераждам обновявайки своето майсторство. И нямам някакви конкретни предпочитания. Аз просто помня хубавата музика от хубавите филми и за мен не важно, постигнали ли са успех тези филми или не”.

„Музиката може много, но, уви, само на теоретично ниво. Навярно, ако всички пееха, то на земята не би имало войни, нито международни конфликти. Но ние прекрасно разбираме, че това е утопия”.

„Какво слушам когато искам да си подобря настроението? Красива музика и нищо повече. Но когато съм у дома, аз не я слушам, аз я създавам".

"Не виждам в бъдещето и не мога обективно да оценя това, което съм направил в миналото. А субективно, честно казано, аз съм доволен от всичките ми работи. Във всеки филм е вложен много труд, и аз не мога да назова един или даже десет, които считам за най-добри. За мен те са, като деца - всички са хубави”.

Четете още: Безсмъртните филмови мелодии на един титан - Енио Мориконе