Всички обичат лятото! Някои живеят истински само през лятото. Останалото е живот в очакване на лятото – сезонът на слънцето и морските пътешествия, на жарките емоции и вкуса на морето, на стичащия се по ръката ти сладолед и следите от току-що изядената сочна диня. Сезонът на плеядите и смелите мечти.

Всеки сезон си има прекрасните неща, но... лятото... е натъпкано догоре с чар и слънчогледи, с дъх на лавандула и вино от рози, с балите сено, потънали под изгарящия цвят на лятото.

Лятото е всичко, за което можеш да копнееш и заради което си струва да живееш. Да пееш, да се усмихваш, да танцуваш под дъжда, да летиш с чайките, да пишеш поеми, да се гмуркаш под вълните на прибоя, да търсиш себе си, да намираш другия. Лятото е и гъдела на боцкаща трева, и мекотата на топлия пясък.

Лятото е онзи миг, онова незабравимо късче от живота ти, от което не искаш да се събудиш, онзи лъч на радост от живота, който изпълва съществото ти с възторг и умиротворение. Времето на неспирните нощни серенади на неуморимите щури щурчета. Времето, в което пъргави гущерчета излизат от уютните си пещери и плъзват на припек под лъчите на слънцето.

Лятото е и полет, и свобода, и песен, и сладък копнеж към добротата и обичта. Почувствайте го с няколко неувяхващи стихове от забележими творци, намерили вдъхновение в неговата златна омая, мъдрост и красота:

АЗ И МОРЕТО

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.

Петя Дубарова

* * *

ЛЯТО

Виж, лятото сложи коприна небесна
на своя висок хоризонтен гергеф
и взе да бродира авлигини песни
и облаци бели, досущ от седеф,
и слънце засмяно, дъга седемцветна
след кратък и весело леещ се дъжд,
а после надолу в полето погледна
и взе да бродира узряваща ръж,
гнезда пъдпъдъчи, щурци, карамфили
и вгледан на изток висок слънчоглед,
светулки и всички пчели светлокрили
понесли към кошера сбрания мед…
И още, и още – докрай избродира,
докрай света във гергефа събра
и в него децата все слънце намират
за своята детска, безкрайна игра.

Петя Караколева

* * *

ЛЯТОТО РИСУВА

Видях и ще разкажа

как лятото рисуваше на плажа.


Погалени от синята му четка,

изплитаха вълните синя плетка.


Но пяната и корабите цели

оставаха си бели.


По небесата четката премина,

но вече беше бледосиня.


Чадърите на плажа не забрави —

нашари ги червени, резедави.


И пясъците щедро и богато

намаза със боя от чисто злато.


А мене щом видя, за да съм здрава,

направи ме кафява.

Кинка Константинова

Четете още: Не е измислица морето и щастието съществува! Достатъчно е да се вслушаш в тишината на сърцето си

* Искате ли нови слушалки? Включете се в нашата игра и спечелете сега!