На фона на целия стряскащ информационен поток, който ежеминутно ни залива с новини за коронавируса по света и у нас, ниe ще оцветим и заредим деня ви с нещо красиво, успокояващо и вдъхновяващо.

А какво по-хубаво от това да потърсиш утеха от стреса на деня в упойващата и трогваща душата лирика на трима съвременни български поети като Добромир Банев, Мария Лалева и Мария Донева.

Максим Горки пише в пиесата си "Деца на слънцето“: "Красивото е рядкост, но когато е истински красиво, то ни стопля душата като изведнъж засияло слънце в мрачен ден.“ Точно това правят и тези забележителни майстори на поетичното перо - облагородяват мислите и стоплят душата. В Световния ден на поезията се докосваме до част от техните творения:

Добромир Банев

Код: коронавирус

Пандемия. Светът е полудял.

Светът е бъгнат. Код: коронавирус.

Напук на всичко, с теб оставам цял.

„Обичам те“ е плюс за всеки минус.


Трамваите са празни като сън,

напомнящ нискокачествена драма.

Пустеят всички улици отвън.

Вселената

е стаичка за двама.

Поетът публикува най-новото си стихотворение в личния си профил и в своята авторска страница във фейсбук.

Мария Лалева

Урок по достойнство

Мой си е, сине, и тежкият кръст
да те науча на доблест.
Да те извая от дух. От душа и от пръст,
за да си Богу достоен.
В едно те заклевам. В едно. И сега.
Жена не разплаквай, която обича.
Мъжът не оставя сълзи зад гърба.
Мъжът е достоен. Дори необичащ.
Мерзавецът бяга, но ти остани.
Бъди по-голям от страха и вината.
Глупакът мълчи, ала ти говори.
Така че след теб светлина да остава.
Така че след теб да пак да никне трева.
Така че след теб някой друг да обичат.
Дори необичащ, целувай ръка.
Че всяко сърце е от Бог. И е живо.

Мария Донева

Тя е малко момиче

Тя е малко момиче
на шейсет и отгоре.
Тя избягва да тича.
Тя е вкъщи затворена,

а я будят мечтите,
все така неулегнали.
Тя изглежда сърдита,
със клепачи натегнали,

но зад строгите клепки
и в сърцето й кротко
има порив и трепкане,
има гръбче на котка,

има смях и вълнение,
и ръка за погалване,
уморено търпение
и искра за запалване.

И добре че е баба
и децата посреща,
че алиби й трябва
да политне към нещо,

нещо светло и звънко
тя да си пожелае,
и да хукне навънка,
за да си поиграе…

Четете още: Добромир Банев: "Вкъщи" е там, където винаги сме заедно