На 7 октомври 1920 г. Оксфордският университет за първи път приема и жени студенти. На 7 октомври отбелязваме и Световния ден за достоен труд. В същото време, от данни на Евростат става ясно, че разликата в заплащането на половете в ЕС няма да бъде премахната до началото на следващия век.

Т.е. жените ще трябва да чакат още 84 години - до 2104 г., за да постигнат равно заплащане. У нас тази тази разлика е близо 13%.

Та така, мили дами, колкото и да се пънете да блеснете, колкото и курсове и сертификати да изкарате, колкото и да сте по-умни, колегата ви по бюро ще вземе на края на месеца повече пари от вас, защото е... мъж. Това е положението.

В един тотално мъжки свят, в който от жените се очаква да изкарват пари, да гледат децата, да се грижат домакинството, да са интелигентни, да се развиват и в същото време да бъдат мили, внимателни и любящи, те са обречени винаги да бъдат втори. Защото системата така е решила.

Честно ли е? Не, разбира се. Също, както не е честно повечето високи постове да се дават на мъже, въпреки че има жени, които са по-квалифицирани. Въпреки че живеем във високотехнологичен свят, в който жените проектират платки, летят в космоса и правят научни открития, ние все още се борим с манталитета от времето на бабите и дядовците си.

Харесва ли ни? Не. И не, защото не ни се стои вкъщи да си гледаме децата и да отговаряме за домашния уют. А защото имаме право на избор. И когато получим този избор, бихме искали да бъдем поставени на равна нога с останалите участници в състезанието. Независимо дали са в пола или в панталон. Защото може да носиш панталон, но да си три нива по-надолу.

Познавам много жени, които имат прекрасни семейства, деца, които обожават, жени, които създават наистина страхотен уют у дома. Но в същото време тези жени са страхотни професионалисти, които обичат работата си, не се страхуват да вървят напред, да следват мечтите си и да са развиват. Жени, които постоянно учат нови неща. И знам, че те заслужават да бъдат възнаградени за това, което правят. Защото са добри професионалисти. А не защото имат вагина.

Наскоро гледах една картинка – мъже и жени на старта към професионалния успех. Само че пред жените, освен всички професионални препятсвия, стояха още – пране, готвене, децата, егото на мъжа, което трябва да бъде постоянно галено... И въпреки всичко много от тях стигат до финала преди представителите на силния пол. Напук на системата и обществото.

Справедливо ли е, как мислите? Не, не е. И надявам се, някой ден хората да бъдат оценявани, заради способностите и уменията си, а не заради пол, раса, възраст... Надявам се. Защото всички сме хора. Хора с мечти, надежди, умения. И като хора заслужаваме едно и също отношение от институциите и държавата - включително право на равно заплащане, когато става въпрос за една и съща позиция и количество свършена работа.