Омразата не ражда нищо друго, освен омраза. Омразата не е лъжица за устата на човечеството, защото веднъж изплюта, следват войни. На всякакво ниво.

Омразата не е това, на което искаме да научим децата си. Учим ги, че сме различни и трябва да уважаваме тази различност. Назависимо дали става въпрос за цвят на кожата, пол, раса или религия.

Тези дни светът полудя, заради една карикатура и няколко човешки живота, отнети от омразата. Срещу различния. За пореден път.

Религиите съществуват от векове. И също така от векове са били причина за войни.

Проблемът обаче не е в самите религии, а в нас – хората, които ги изповядваме.

Ние сме тези, които пречупват идеите, изкривявайки ги през болното си съзнание. И няма значение дали става дума за религиозни екстремисти или за екзалтирани футболни фенове, агресията и омразата не са добър избор. И трябва да бъдат осъдени. На нужното ниво и по правилния начин. Защото иначе ще се стигне до още по-голяма омраза и още по-силна агресия, нещата ще ескалират. Никой не иска това. Никой не иска да види трупове – независимо дали на мюсюлмани или християни. Имаме една планета. Тя е прекрасна. И трябва да живеем в хармония и мир. И не, Богът ми не е по-голям от Бога ви. Това е колкото тъпо, толкова и незряло. Неподходящо за века, в който живеем. Век на космически открития и нобелови лауреати.

Готина ли е карикатурата на Ердоган в "Шарли Ебдо"? Не, не е готина. Не мисля, че е готино да се подиграеш по този начин с един държавен глава, осмивайки не личните му качества, а цяла една култура и религия. Да, свободата на словото трябва да бъде свещена. Но и човешкото достойнство е важно. Границата е като тънка червена линия. Кървава. Човешко ли е да обезглавиш жена в църква? Разбира се, че не. Варварско е. И двете деяния, според мен, трябва да бъдат осъдени. Както си му е реда. Законово. В първия случай е оронено достойнството на един човек, политик и държавник, независимо от това, какво мислим за неговите решения като такъв. Във втория случай е отнет човешки живот. По най-жестокия, варварски начин. Аз поне не си представям как бих се почувствала, ако видя една жена да се свлича мъртва, а последните ѝ думи да са: „Кажете на децата ми, че ги обичам“. Ако не живеех в XXI век, бих съсякла убиеца. Но аз съм тук, в този век. И държа да живея в правов свят. Т.е. убийците трябва да бъдат заловени и съдени. И хвърлени в затвора. Без право на обжалване.

Не можем да отговаряме на шамара с шамар. Можем. Но не е редно.

Не можем и нямаме право да превъзпитаваме и променяме религията, но имаме право да наказваме екстремистите, защото те нарушават нашия правов ред. Имаме право да обвиним и осъдим главорезите, защото светът, който се опитваме да построим за децата ни, не трябва да търпи подобна жестокост. Независимо, от кого е проявена.

Историята помни много случаи на опити за подмяна. Например, Археологическият музей в София е бил... джамия – Буюк джамия.

По време на Руско-турската война (1877-1878) джамията е превърната в болница. По-късно е библиотека, музей и печатница, а от 1892 година в нея се помещава Националният археологически институт с музей. Дали е правилно? Столичната църква „Свети Седмочисленици“ също е била джамия - Коджа дервиш Мехмед паша, за която се смята, че е строена от прочутият Синан. Била е склад, а после и... затвор. Дали е добър дом за Бог? „Света София“ или „Църква на светата Премъдрост Божия“ е една от най-известните сгради в Истанбул. Дълго време е била християнска катедрала, по-късно е сред главните джамии на Константинопол, а днес отново е превърната джамия.

Т.е. през всичките тези стотици години ние, хротата, не сме се научили да бъдем толерантни към другостта. Независимо от нейното естество. Ние винаги сме се стремили да променим, да претопим, да превърнем другия в нещо, което да е като нас. Защо? За да го разберем по-добре или за да не ни е страх? Ила защото приемаме себе си за най-доброто. И правим останалото по наш образ и подобие. Т.е. опитваме се да променим божествената изначалност. И очакваме да живеем в мир? Няма как да стане.

Четох, че ние, християните, сме твърде търпеливи и онези, друговерците, злоупотребяват с нашето търпение. С толерантността ни. Че сме ги пуснали в държавите си и сега си "сърбаме попарата". Възможно е. Но аз познавам много мюсюлмани, които са прекрасни хора. Важно е да правим разлика. Иначе ще потънем във водовъртежа на противопоставянето. И това няма да ни донесе нищо добро. За бъдещето. На децата ни. И на Земята като един общ дом за всички. Независимо от пол, раса, религия.

Дали трябва да кажем "браво" на французите, че позволяват подобни карикатури? Не. Според мен. Защото те водят до агресия. Има и други начини. Дуги пътища. И трябва да търсим тях. За да решаваме проблемите, породени от различността ни. И за да накажем агресията. И жестокостта. Отнемането на живот. Никой няма право да се прави на Бог. Никой не е по-правоверен. И колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре. За всички нас.