Пандемията от коронавирус не е първият случай, в който светът е поставен пред изпитание. За първи път обаче в глобален план в рамките на почти година хората доброволно позволиха да бъдат затворени, защото страхът от ужасния вирус и последиците се оказаха по-големи от възможността сами да решаваме. Дали всичко това е било обосновано?

Неслучайно дума на 2020 г. стана думата "локдаун". Защото всички ние бяхме в тотален локдаун месеци наред. И не се притеснихме от този факт. Даже напротив. Стана с нашата благословия. Защото се стреснахме, притеснихме се. Почувствахме се застрашени. Седяхме си вкъщи, много от нас се разделиха с работата си, с доходите, с бизнеса си. На други им се наложи да претърпят неудобства като отлагане на планирани операции и манипулации. Е, имаше и такива, които натрупава доста добри приходи. Като фармацевтичните компании, собствениците на аптеки, хранителните магазини...

Накарахме децата да се мъчат да учат онлайн като те и в училище едва схващат материала, събран в безумните учебници, преживели десетки образователни реформи. Затворихме детските градини, опитвайки се да проведем социален експеримент колко от малчуганите ще издържат психически на липсата на контакт със себеподобни. Да не говорим за ужаса, който преживяха родителите, които трябваше да работят вкъщи, спъвайки се в играчки, справяйки се с мрънкане и какво ли не.

Разделихме се на лагери. Сочехме с пръст всеки, дръзнал да наруши правилата. Бяхме лоши, бяхме строги, категорични, дори твърде лични.

И чакахме. Да се появи спасението. Т.е. ваксината, която щеше да ни избави от мъките, да ни накара да се почувстваме по-сигурни и да ни даде смелост да излезем навън, да стиснем ръката на приятелите си и да свалим маските, скрили усмивките и емоциите ни.

Е, ваксина вече има. Тези дни излязоха информации, че ЕС вече е подписал договор за достатъчен брой ваксини и ще ги даде на своите граждани - на всички по едно и също време. Колко мило. Да, ама не!

И сега, точно, когато можем да въздъхнем с облекчение, излязоха резултатите от проучване на СЗО, според което близо 40 процента от населението у нас въобще не смята да си слага ваксина. Причините са различни - някои са обясними, други твърде конспиративни. Но резултатите са факт.

Появи се още един обезпокоителен факт - че глaвният изпълнитeлeн диpeтop нa Рfіzеr - Aлбepт Бypлa, e пpoдaл 62% oт aкциитe cи в cъщия дeн, в кoйтo кoмпaниятa cъoбщи, чe вacинaтa cpeщy кopoнaвиpyca имa 90% eфeтивнocт, пишe Вuѕіnеѕѕ Іnѕіdеr. Бypлa e пpoдaл 132 508 aции пpи cpeднa цeнa oт 41,94 долара зa бpoй, т.е. получил е за тях 5,6 млн. долара, cпopeд дoкyмeнти, пoдaдeни дo Бopcaтa зa цeннитe книжa и бopcитe в CAЩ. И ние си задаваме въпроса защо? Факт, в момента акциите на компанията са невероятно скъпи. А и Бурла пpoдължaвa дa пpитeжaвa 81 812 aции. Но при условие, че компанията е създател на така ценната ваксина срещу коронавирус, би трябвало акциите да запазят своята цена, че дори и да поскъпнат? Греша ли? А дали тази ваксина наистина е реална, дали наистина е така ефикасна, както се твърди? Ще трябва да почакаме, за да разберем, нали?

Да чакаме? Е, да, но животът не чака. Няма как да спрем живота, нито да направим 2020-а нулева. Не сме пържоли, за да се замразим, докато чакаме. Каквото и да е. Налага се да живеем. И то пълноценно. Вие склонни ли сте да чакате? И колко точно - година, две... Мдааа. Защото никой не може да ни каже колко точно коронавирусът ще ни гостува. Аз поне не съм готова да чакам. Нито миг. Харесва ми идеята да ям, да нося новите си дрехи, да пия вино с приятелите си и да обичам. Пък каквото дойде, нека заповяда. Няма да го върна. Животът е приключение. Не може да е само розов. Но трябва да го живеем. Тук и сега.