Годината започва ударно за Виттория Николова, която всички гледаме едновременно в два сериала: „Съни бийч“ и „Белези“ по bTV. Родената на 1 май 1993 г. в Мерате, Италия актриса живее 12 години на Апенините, а после се мести в България. През 2015 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Освен в сериали, можем да я видим на сцената на театър „Възраждане“, където последните премиери с нейно участие са „Портокалова кожа“ и „Нощта на игуаната“.
-Гледаме ви едновременно в два сериала по Би Ти Ви „Съни бийч“ и „Белези“. Героините ви и двата са безцеремонни, леко свадливи и трудни характери. Вие в коя се разпознавате повече?
-Това са три различни свята. Хубаво е, че имах възможността да се сблъскам с толкова различни жени. Елена от Съни Бийч е образ, който ни занимава с един сериозен проблем - как се отразяват семейните проблеми върху едно дете. Ана Христова от Белези е доста по-самостоятелна жена, тя е готова да мине през всичко, но основната й цел е истината, което в днешно време рядко се среща.

-В „Съни бийч“ сте Елена, която не крие презрението към бившия си заради непрестижната му работа и липсата на пари. Такава ли е модерната българка-пресметлива, надменна, интересуваща се предимно от материалното?
-Всички тези прилагателни са огледало на обществени проблеми. А тук със сигурност съществуват такива. Едно развиващо се общество не толерира необразованост, например. Аз израснах там, където хората се занимаваха активно с въображението на децата. От там тръгва всичко, дори и най-смелите човешки мечти. Тук предполагам, че не става дума за географски ширини. Навсякъде съществува това. Аз лично съм обградена и от българки, които са интелигентни, елегантни и действат със светлинна скорост. Много е важна средата за подрастващите, мисля, че всички трябва да се грижим за това. Да възпитаме хора, с които бихме искали да съжителстваме и градим.
-Бяхте ли почивали в Слънчев бряг преди да отидете на снимките на филма? Кое е вашето място за почивка и с кого бихте ли я прекарали в Слънчев бряг?
-Ходила съм точно веднъж в Слънчев бряг преди да започна снимки. Това беше през 2002, мисля. Не е моето място за почивка, предпочитам да съм далеч от тълпата, когато почивам. Преди да ни застигне Ковид, колкото пъти имах възможност през годината, избирах да бъда на места, на които никога не съм ходила. Нови градове, нови държави, различни хора и култури. Когато си някъде за първи път се чувстваш като дете и това е магично. В Слънчев бряг бих прекарала само с екипа на „Съни Бийч“. Тези чудесни хора!

-Вие сте хубава жена и играете с отбор красиви колеги-Eвелин Костова, Боряна Братоева, Надя Иванова. Как се разбират на едно място толкова красавици, събрани заедно и лесно ли им беше на мъжете ваши партньори?
-Боряна и Евелин познавам още от Академията, завършили сме в близък период от време. Израснахме заедно в тази среда. Един от големите плюсове на „Съни бийч“ е, че наистина е събрал страхотен екип и средата е толкова ведра и свежа, че всички гледат в една посока. Резултатът е видим.

-„Белези“ е типично женски сериал, в който две сестри са изправени пред съдбоносен избор. Вас съдбата изправяла ли ви е пред подобен избор?
-Предполагам, кой не е бил? Имала съм много динамичен живот и се е налагало да правя избори. Важно е да умееш да приемаш промените леко, да вложиш повечее енергия в справянето с тях, и да вземеш най-доброто от възможностите, които се появяват на хоризонта. Научила съм се да се адаптирам бързо, това е голям плюс. Аз самата избрах професия, различна от тази на всички в моето семейство. Никога не съм се страхувала да съм сама в нещо. Придобивам смелост и увереност, която ми помага много с взимането на съдбоносни избори.

-Споделихте, че сте прекарали времето на изолацията с баба си. С нея ли се разбирате най-добре?
-Моето семейство е невероятно! Истинска италианска фамилия. С тях можем да говорим на теми от физика, до политика и изкуство. Баба ми е от онези жени, които безспорно са пример в моя живот. От години си мечтаех да оставя всичко и да седна до нея, за да си говорим за света. Изолацията ми даде тази възможност и това беше подарък. Кой друг може да те научи да познаваш по короната на дървото каква ще бъде зимата. Като деца, в Италия, ни водеха по празници да пеем и танцуваме в старчески домове. Имам особено отношение към вързастните хора. Те могат да говорят спокойно за всичко, от което ние се страхуваме. Те имат нужда някой да ги пита, за да разкажат. Гледам да колекционирам тези истории, защото те се губят. Хубаво е понякога да не се тровим от проблемите си, а да ги решаваме спокойно, така, както само един дълго живял човек може. Възрастните хора имат нужда от млади, така, както и ние имаме нужда от тях, за да намираме баланс.

-Израснали сте в Италия и идвате в България като тийнейджър. С какво ви беше най-трудно да свикнете у нас и изпитахте ли културен шок? Кой е първият ви спомен от родината?
-Не, аз отидох в Созопол за първи път на три години. Всяко лято идвахме по поне месец. Имах си приятели в блока. Винаги ми е било странно, например, че детските площадки и градини са целите в асфалт. Всички имаха еднакви часовници в хола, подобни картини в домовете си. Това малко ме объркваше, но с годините подхранвах любопитството и разбрах за какво иде реч. В Италия съм отраснала на странно място, много духовно и религиозно. Беше идеален моментът, в който се откъснах. Светът не е толкова идеален, колкото изглеждаше там.
-Виттория е необичайно име за нашите ширини. На кого сте кръстена и изкушавали ли сте се да го побългарите?
-Кръстена съм на себе си и по-скоро на значението на това име. Когато се върнах много се срамувах, че трябва да обяснявам, че името ми е с две „т“. Затова, като тийнейджър се задоволих да ме наричат Вики и да не се обясняваме. По-късно, когато влязох в НАТФИЗ, моите колеги решиха, че Витя е галеното на моето име. Така започнаха да ме наричат всички, а аз започнах много да го харесвам. Не бих променила името си за нищо на света, то носи моята енергия и ми напомня винаги от къде съм тръгнала.
-В медиите често ви наричаха „жената до Бойко Кръстанов“.Трябва ли една жена да бъде до някого?
-Разбира се, до семейството си и онези, които я обичат. За да се грижи за тях.

Четете още: Ивон от "Съни бийч": За 15 мин. в Слънчев бряг получих 4 предложения