Евелин Костова е родена на 15 май 1993 година в град София, но израства в Перник, където завършва средното си образование в Професионална гимназия по икономика през 2012 г. и веднага е приета в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на Стефан Данаилов. Дебютната ѝ роля на малкия екран е като Маги Табакова в сериала „Къде е Маги?“ по bTV, а сега, от 26 февруари, ще я гледаме като Ивон в „Съни бийч“. През октомври тя стана майка на първото си дете Ивайла от дългогодишния си приятел Михаил Петров, с когото са не само пети братовчеди, но и колеги.
-Коя е най-известната перничанка в България-Вие или Луиза Григорова?
-Луиза, разбира се, тя все пак има три години преднина. Пък и аз сега съм отдадена на моето дете, а не толкова на кариерата ми. Планирам да се посветя на дъщеря ми за година и повече. След майчинството ми, ако си напаснем графиците с таткото, смятам, че ще се справим лесно с отглеждането й.
-На кого е кръстена Ивайла и откривате ли вече прилика между нея и Вас или повече прилича на таткото?
-Кръстена е на баща ми Иво. В началото, когато се роди, приличаше повече на Мишо, но сега вече откривам мои черти в нея, особено като гледам бебешките ми снимки. Тя се променя доста, с всеки ден. Най-много обаче прилича на себе си. Отгледана съм от родителите ми и сестра ми, която е с четири години по-голяма от мен. Сестра ми много ме е чакала и много е помагала на мама в грижите. Но сега аз искам предимно сами с Мишо да се грижим за дъщеря ни. Разбира се, бабите ще ми помагат, когато трябва.
-Как влязохте във форма след раждането-кърмите ли, спортувате ли или пак прочутият ген на актрисите...
-На първо място ми помогна генът, но и кърменето има огромна роля. Страхотно е да кърмиш - много е полезно за бебенцето и бързо влизаш във форма, защото апетитът на майките никак не намалява след раждането. Даже напротив, увеличава се. Не съм спазвала никакви хранителни режими, а в първите месеци след появата на бебето умората е осезаема и няма как да спортуваш. Нито имаш настроение, нито време и на мен даже на ум не ми е идвало.
-Гледате и куче, и дете. Как се разбират бебето и животното и за кого е по-трудно в тази ситуация?
-Те все още не си обръщат много внимание. Ние случихме и на бебе, и на куче. Животното ни е много добро, държи се вкъщи като котка и изобщо не можеш да усетиш, че има куче в дома. Предимно лежи и си почива, навън е по-енергична и повече си играе. Наши приятели често се шегуват, че бебето се е метнало на кучето.
-От известно време сте блондинка. Търсите ли провокация със смяната на външния вид или по скоро се забавлявате?
-Забавлявам се и провокирам себе си. Винаги съм обичала промените. Не мога да си ги позволявам често обаче, когато съм на сцената. В Театъра на армията ние играем доста класически постановки, които не предполагат провокации във външния вид. Сега обаче нямам професионални ангажименти и имам повече време за себе си. Дори да не ми отива да съм блондинка, стоя си вкъщи и никой не ме вижда. Когато реших да стана руса, първо попитах Мишо дали ще ме хареса и той отговори, че ме харесва всякак.
-Чака ни втори сезон на „Съни бийч“. Кой е най-смешният ви спомен от заснемането на първия и Вие самата почивали ли сте в Слънчака?
-Никога не съм почивала в Слънчев бряг. Когато завършвах училище, едната ни абитуриентска вечер беше в курорта за няколко дни. Чакаше ме див купон, но аз се отказах, защото първо, нямах желание, а второ имах представления в София с аматьорската трупа, в която играех тогава. Пък и прецених, че е излишно прахосничество на пари. Затова бе много забавно, когато изведнъж трябваше да изиграя Ивон - героинята ми е в окото на бурния купон в Слънчев бряг. Бързо обаче наваксах и влязох в нейната кожа, като посетих някои емблематични заведения, още докато снимахме. Все пак иначе щеше да бъде малко лицемерно да изиграя пред камерите момиче, което познава всичко и всички в курорта. Не беше лесно на снимките, защото ние не можехме да спрем живота в Слънчев бряг и да обуздаем неговите посетители. Заговаряли са ме всякакви хора. Веднъж тръгнах на разходка пеш по крайбрежната алея. На нея тъкмо отваряха магазините и заведенията за началото на сезона и само за 15-20 минути, докато вървях, получих три или четири предложения за работа. Аз обичам да си почивам на по-спокойни места и ходя по къмпинги или на планина. Запалена съм по екстремните спортове, но и съм бъзла и се пазя от високи скорости, така че съм успешен хибрид.
-Имате щастието да сте ученичка на Стефан Данаилов. Кой е урокът, който няма да забравите от него и смятате ли, че той вече е забравен?
-Не, такива хора не се забравят лесно. Освен това неговите филми ще останат винаги да напомнят на него. Кръстиха камерната зала на театъра в Пловдив на Стефан Данаилов, в НАТФИЗ дават стипендия на четвъртокурсници на негово име. Тепърва ще се случват още подобни неща. Знам, че Аня Пенчева пише книга за него. Аз няма да забравя неговия завет да си живеем младостта и да бъдем по-весели. Данаилов бе човек на купона. И сега като майка съм сигурна, че едно бебе не може да спре купона, той просто става по-голям и с повече хора.
-Бихте ли влезли и в нови сериали?
-Обичам да гледам сериали, следя всички български поредици. Много се радвам, когато се появят нови заглавия, защото за нас, актьорите, има работа, а за зрителите - забавление. Харесвам и американските сериали, и скандинавските, но най-обичам българските. Още като студентка се снимах в „Къде е Маги?“, „Sex, Лъжи & TV“ и в пет сезона на „Столичани в повече“. В един момент си бях казала, че за малко ще спра, защото просто нямах почивка и постоянно бях във въртележката на сериалите. Бях се поизморила, но точно тогава пък се появи „Съни бийч“, който е един мечтан и желан проект.
Четете още: Браво, момичета! Трите млади български актриси, които накараха света да заговори за тях