Ковид. Пандемия. Афганистан. Идваме на този свят без да сме имали право на избор къде и как да се родим. Но би трябвало да имаме право на избор как и къде да живеем. Или не? През последните месеци ковид промени световния ред. Държавите се затвориха. Хора затварят хора. Разбира се, с добри намерения. И все пак - прокрадват се съмнения. Особено, когато в картинката се намесят и децата ни. Най-милото, онова, заради което всеки родител "влиза в огъня".

Ще могат ли децата ни да посещават детска градина и училище, ако ние, родителите не сме ваксинирани? Обмислят се различни мерки, чиято цел е да накара населението на различните държави да се ваксинира масово. Е, да де, ама ваксинацията не е и не би трябвало да бъде задължителен процес. Нали? Тя е въпрос на избор. А също така и на здравословни показатели.

Днес държавата ще поиска от мен да се ваксинирам, за да може детето ми да посещава детска градина или училище. А утре - ако ваксината се отрази на здравословното ми състояние, и не дай си Боже, се влоша или по-лошо - си отида, кой ще се погрижи за детето ми? Държавата? Вярвате ли в това? Както се погрижи за всички онези малки и невинни души, оставени от невръстни майки в домовете за сираци. Има ли право държавата да изисква от мен нещо, което по някакъв начин застрашава живота ми? Защото ваксините могат да предпазват, но могат и да застрашават? Кой дава гаранция и каква е тя?

Има ли право държавата да отнема правото на образование на детето ми по една или друга причина? Има ли право държавата да отнема правото ми на избор?

И, да, ние родителите "и в огъня ще влезем", заради децата си. Но дали ще решим да поставим на карта живота си, за да можем да работим нормално? Трудни избори са това. И трудни решения. Всеки сам може да прецени за себе си. И не смятам, че в цялата тази история с много неизвестни трябва да присъства думичката "задължително". Защото, ако се появи тя, влизаме в дебрите на една много тъмна материя, на една друга световна история.

Светът помни различно. Имало е един човек, който е вярвал, че доктрината му е Истина - тя също е била за добро - на чистата раса... Но животът е пъстър. И хората също. И историите им. Едно обаче стои над всичко - правото на живот и на избор. Правото. Дано не го загубим, лутайки се и вървейки сляпо по тънката червена линия на онова, което е "за добро", за "общото благо".

Пазете се, хора. Бъдете здрави. И бъдете... Хора. Мислете. И бъдете.