Поезията трябва да се лее като песен. Тя е лекотата, с която се докосваме до усещането за простор, за изящество, за чистота… Ритмите и римите правят света по-красиво място, защото обикновено са вдъхновени от любов.

Откриваме изяществото на тъгата, силата на миналото, надеждата в бъдещето. Поезията е начинът да превъзмогнем гравитацията и да преминаваме през време-пространството като откриватели, които не се страхуват да обърнат поглед навътре към себе си. Там е истината. Ето защо за поезията всеки ден е празник.

Днес, 1 октомври, отбелязваме Международния ден на музиката и Деня на поезията. Честит празник на хората, които творят ритми и рими с две стихотворения на Добромир Банев:

***
Да пием за богатите мъже.
За тъжните жени да пием също.
Те стискат във ръцете си въже.
Да имитират смях им е присъщо.
Да пием за привидната любов.
Тя също има чар, тъга и сила…
Дори за нея всеки е готов.
Жена за малко нежност би убила.
Да пием за страха, че сме сами.
Да пием за големите си грешки.
Грешим, но всяка грешка отстрани
изглежда като битка между пешки.
Царицата е някъде на бал,
а царят с друга страстно се целува…
Животът ни е само карнавал.
И в него пешките не съществуват!

***

Объркан като трилър е светът.
„Любов“ е тухличка в игра на „Лего“.
Излиза пасиансът всеки път –
като в роман
тя предпочита него.
Животът е шампанско и сълзи,
и ягоди, и хрупкави череши...
Като в картина е неотразим –
„мечта“ е емнация на „беше“.
Дъждът вали. Но само пролетта
на прага на пристигащото лято
разбира: тихо плаче любовта...
„Обичам те“ се пише,
всъщност,
слято.

Четете още: Ако можеш да живееш без музика, има ли смисъл изобщо да си жив?