С трайното понижаване на температурите съвсем скоро ще започне да се носи из въздуха онзи така добре познат аромат. На запалена печка. На изгорели газове, които не могат да се разнесат нагоре заради мъгла и смог. И докато продължаваме по същия начин – да предпочитаме въглищата пред климатика, да позволяваме на част от населението да пали каквото му скимне – от дрехи до гуми, докато караме автомобили на по 20 години или просто изхвърляме пликчето с боклука през терасата, ще продължаваме да харчим все повече пари за здраве.
Защото мръсният въздух, особено най-малките му частички - така наречените ултрафини прахови частици с диаметър по-малък от 0,1 микрометра, са особено опасни. Техният размер приблизително отговаря на този на един вирус. Те обаче са дори по-опасни, защото достигат до алвеолите, оттам навлизат в кръвта и на практика засягат всички органи, които са кръвоснабдени.
Но ако срещу вирусите продължават да се разработват ваксини, които един ден дано ни избавят и от Ковид-19, то срещу мръсния въздух няма и надали някога ще има.
В днешния епизод на предаването „Код здраве” Радина Василева разговаря с д-р Пейо Мишев от Клиниката по сърдечно-съдова хирургия към УМБАЛ „Лозенец” за влиянието на фините прахови частици върху сърцето, както и какви цели си поставя първото обединение на медицински специалисти от различни специалности - Лекарската мрежа „Въздух за здраве”. Тя е учредена с цел подобряване качеството на въздуха в страната и подобряване на общественото здраве и качество на живот.
„Засега нашето обединение включва 11 лекари от различни специалности, тъй като в човешкия организъм буквално няма орган или система, която да не се засяга от замърсения въздух. В лекарската мрежа участват пулмолози, отоневролог, гинеколог, общопрактикуващ лекар, педиатър”, уточнява д-р Мишев.
Замърсеният въздух съществува като смес от газообразни и летливи прахови частици, които чрез различни биологични и физиологични механизми навлизат директно през белодробния епител и оттам - в кръвообръщението. В частност за сърдечно съдовата система последиците могат да бъдат инфаркт на миокарда, мозъчен инсулт, ангина пекторис, повишено кръвно налягане.
„Също така връзката между замърсения въздух и атеросклерозата е доказана. Атеросклерозата от своя страна представлява глобално заболяване, водещо до много сериозни усложнения като инфаркт на миокарда, мозъчният инсулт, руптури на аневризми и запушвания на магистрални артерии с последващите им усложнения.
Въпреки съвременните методи на лечение, атеросклерозата си остава основна причина за инвалидизацията и повишената смъртност на населението в развитите държави”, подчертава специалистът от болница „Лозенец”.
По думите му човешкият фактор е сред основните причинители на замърсяването на въздуха. Широко разпространени замърсители са газовете, които се отделят при изгарянето на горивата. Освен СО2, съдържат и силно отровния СО, недоизгорели бензинови пари, азотни и серни оксиди. Цигареният дим е още един от опасните замърсители, не на последно място са и фините прахови частици.
Как да се погрижим за по-чист въздух у дома, но и навън и какви са съветите на специалистът по темата – вижте в следващото видео!
Кой е днешният ни гост накратко:
Д-р Пейо Мишев е кардиохирург и съдов хирург, който практикува от 2005 г в Клиниката по сърдечна и съдова хирургия на университетската болница „Лозенец” в София. Завършва медицина в МУ-София през 2005 г, като от 2009 г и до днес е асистент към катедрата по хирургически болести в Медицински факултет към Софийския университет.
