Тъмна охра и топъл махагон, слънчево жълто и неаполитанско оранжево, ярко, искрящо червено и онзи аромат на влага, горски мъх, паднала орехова шума и есен...

Имате точно един, два уикенда да им се насладите в планината и ви съветвам да не ги изпускате. За нищо на света. Точно сега сезонът показва най-карсивите си нюанси, а да се разходиш по килим от току що паднали златни листа с кощница за пикник в ръка е усещане, което можете да имате само веднъж годишно. Как обаче да организираме перфектния есенен пикник? Какво да сложим в кошницата? Как да изберем подходящата локация? Дали да не отложим излизането за другия уикенд и този да си починем на дивана вкъщи? Отговарям на всичките ви въпроси така:

Станете в събота сутрин, направете си най-ароматното кафе на света, отпийте няколко глътки и си кажете: Днес ще прекарам най-страхорния ден от есента. И после го организирайте. От вас зависи. Локации - колкото искате. Аз лично обожавам столицата, защото мога да се разходя до Витоша, а защо не и в по-ниските планини около София - Верила е идеална, дива, тиха и девствена. Плана също. Спрете с колата преди Пасарел, минете по един страхотен въжен мост и се "гмурнете" в есенните хълмове между Кокаляне и село Лозен. Бъдете изследователи и пробвайте някой нов есенен маршрут. Отворете картата на Родопите, намерете село, след което път няма - запалете колата и тръгнете към мястото, на което пътят свършва. Какво ще намерите? Приключение.

Но да излезеш от комфорта на дивана и хола вкъщи вече си е една малка победа, така че даже и да решите да направите пикник в парка (Западния парк в София е ремонтиран и си е направо като Париж), пак е достатъчно.

Трябва да имате желание, кошница с нещо за хапване и пийване и да - вярна компания.

Моята изпитана рецепта за есенен пикник е: добри приятели, пенливо вино, подходящото сирене и задължително добре декорирана маса сред природата. Достатъчно е да вземете една голяма пита Castello с ананас и бадеми (голяма е, колкото торта и е супер за пикник, защото реално не ви трябва нищо друго), да добавите малко сушени плодове, хубави прибори и - воала. Ако не успеете да намерите големия вариант, във всички хранителни вериги се предлага същият продукт, със същата забележителна форма, но в разфасовка от 125 г. И нека перфектният есенен ден да започне.

Може и да се изненадате от тази разфасовка, но за мен е много удобна. Реално - може да я декорирам с малко крекери или мини тостове и съм готова да посрещна гости. И - ако се чудите дали се изяжда, повярвайте ми - веднага. Това е първото, което свършва на моя есенен пикник, който направих наскоро с приятели.

Можете да сервирате голямата пита Castello много елегантно като парче торта, но... вкусът на това датско сирене няма да остави никого безразличен. Чудите се дали вече не е време за червено вино? Castello е идеален партньор на бутилка Гъмза, купаж с малко Мерло или пък чисто Неро д'Авола.

Всъщност, ако сте сред природата, ако ви ухае на есен и мокра шума, ако сте с добри приятели и сте от хората, които никога не отлагат перфектния уикенд за "друг път", то сигурна съм, че с каквото и да сервирате Castello сирената, винаги ще ви се получи. Защо ли? Пробвала съм и знам.