Днес всички говорят за Миглена - младата майка, която си отиде без време от този свят в спешното отделение във Враца. Незабавна медицинска помощ е потърсена, но жената умира след дълго чакане в уточняване на ЕГН и дали има направен ПСР тест. На видеото, което бе мълниеносно бързо разпространено в социалните мрежи, се вижда как тя се бори да си поеме дъх, докато медицинската сестра спокойно разбърква кафето си (което в последствие стана ясно, че е тест за ковид) и става свидетел на огромна човешка трагедия - мъж, който е в паника, защото губи любимата си с всяка секунда и малкото ѝ дете, което стои и безпомощно я гледа на инвалидната количка в последните минути от живота ѝ. И тук пропуснахме важен детайл от случилото се - мъжът се е обадил на 112, но линейка, по негови думи, така и не пристигнала до дома им. Той бил принуден сам да закара Миглена и детето ѝ в болницата, а борбата за живот, за съжаление, е загубена. Това, скъпи читатели, е само един случай, за който научаваме, защото е заснет на видео и качен във фейсбук. Колко ли още подобни падения има, за които не знаем? Че кой ще повярва как хора умират по гишетата?
В тази тъжна история има много аспекти, които трябва да ни провокират да се замислим. Поне за миг да спрем с безцелното ни бързане за навсякъде и просто да се замислим и да си зададем важни въпроси, които не се отнасят само за нас конкретно, а за целия ужас, който цари между хората. Всъщност, хора има ли? Направете си експеримент, като паднете на улицата и вижте колко хора ще ви се притекат на помощ и колко ще ви подминат с пренебрежение или дори насмешка. Знаете ли кое е най-страшното, на което станахме свидетели с това кратко, но потресаващо видео - липсата на човечност. Да позволиш на 6-годишно дете да стои и да гледа как се превръща в кръгло сираче, докато бъркаш тест за ковид и питаш за ЕГН, вместо да съдействаш за незабавна помощ. Независимо колко е било спасяемо или неспасяемо положението.
Ако не знаете предисторията, Миглена има син, когото виждаме как стои до нея в спешното отделение, от предишния си мъж. Но уви, съдбата е била сурова и го е отнела преди време. Бащата на момченцето умира от рак. След това Миглена започва връзка с мъжа, който е до нея до последния ѝ миг. Този, който виждате на кадрите. И така - детето остава без майка и без баща. А как ще продължи напред и колко ли ще му коства да превъзмогне не само загубата на двамата си родители, но и гледката как майка му се бори за глътка въздух и да остане жива на сантиметри от него. Седнала в инвалидна количка. Ще ви кажа - вероятно то никога няма да забрави тази нощ и вероятно никога няма да забрави медицинската сестра, която просто е стояла и е гледала. А колкото до жената, която цяла България нападна в мрежата през последните 24 часа - тя се казва Виктория Христова. И оправдава забавянето си със задълженията да запише умиращата жена, преди да бъде приета за преглед. Разбирате, нали - процедурата отнема време. А една майка си отива в този момент, защото ако почине приета, но нерегистрирана в болницата - проблем. И това, че е било изпуснато ценно време за спешна медицинска помощ, вероятно не е толкова от значение. От профила на Виктория Христова във фейсбук, който вече е закрит, изглежда че и тя е майка. Но тъй като не бихме могли да потвърдим тази информация, оставаме единствено с догадки. И все пак, дори и да не е майка, не ѝ ли трепва отвътре, като става свидетел на тази гледка? Не изпитва ли съчувствие към това дете, вероятно можеше да направи нещо, за да може поне момченцето да не става пряк свидетел на случващото се. Грижата към Миглена не можем да определим, но отношението към едно невинно дете - това е липса на съчувствие и човечност.
Нека коментарите по случая бъдат ограничени дотук, тъй като към настоящия момент все още тече следствие, а Миглена е ексхумирана за аутопсия. Кой е виновен и кой не, това тепърва ще бъде изяснено. Има един не по-малко важен факт, който бе доказан с тази трагедия. И той е липсата ни на човечност.
Да, явно здравната ни система гние, а ситуацията с пандемията още повече я влошава. Но знаете ли, ние самите, като индивиди, страдаме от нещо много по-лошо - от тотална апатия. И този материал е посветен на всички, които от снощи до тази минута публикуваха своите лични истории с реакциите на хората, работещи в спешна медицинска помощ. Признавам, някои от тях ме накараха да треперя от ужас, други ме просълзиха, трети просто ме оставиха без думи. Защото оказва се, че за да получиш адекватно лечение, когато си на границата между живота и смъртта, много често се налага твой близък да влезе в спешното и буквално да крещи, за да ти обърнат внимание. Или по другия начин - да имаш човек. Разбрахте ме добре, нали?
Защо сме толкова безучастни? Дотам ли ни докара системата, отчасти заради която лекарите (в голямата си част) те гледат как изглеждаш и така преценяват какви възможности имаш и дали да ти помогнат? Или пък просто в този момент не им се занимава със спасяването ти по някаква си причина. Откога е по-важно да ти напишат ЕГН-то, отколкото да ти окажат жизненоважна помощ? Ами колко пъти сте чували ваш близък в тежко състояние да го разкарват от кабинет на кабинет или на вас да ви се е случвало?
Има ли лечение за тоталната ни апатия към другия човек? Вероятно няма отговор за този въпрос. За финал ще ви споделя eдна от многото истории, които бяха публикувани в мрежата през последните часове. А вие мислете. Не за себе си, не за близките си. Позволете си лукса да мислите понякога и за другите - тези, които не познавате, но виждате, че можете да им помогнете. Нека епидемията от егоизъм най-накрая спре и ако можете днес да спасите някого в някакъв смисъл - просто го направете.
И, Виктория Христова, когато видите умиращ човек пред себе си, докумнтацията може да почака.