Днес тя няма да получи роза, нито ще иде на ресторант. Днес тя праща детето си пеша към границата само…
Автор
Мария Здравкова

Днес тя няма да получи роза, нито ще иде на ресторант. Днес тя праща детето си пеша към границата само…

Какъв 8-и март само…Подариха ли ви цветя? Получихте ли топла прегръдка в ранното снежно утро? Обади ли ви се ваш близък, за да ви каже, че вие сте най-прекрасната майка, сестра, баба? Ами радвайте се на тези моменти!

Радвайте се повече от друг път, защото на милиони жени в Украйна хич не им е до 8-и март.
Не само че не им е до празници, ами единствената мисъл в техните глави е как да оцелеят и как да спасят децата и близките си.

Днес те не получават цветя, а падащи бомби. Днес те не чуват мили думи, а оглушителни сирени. Днес те няма да отидат на ресторант, а ще слязат за пореден път в бомбоубежището. Днес ще има жени, които ще ридаят за убитите си рожби…

Днес някои майки ще прегърнат децата си и ще ги пуснат сами на едно опасно пътуване към границата… С надеждата да ги спасят!



Да, в дните преди да започне войната в Украйна, майките пращаха децата на градина и училище с листче на блузата, на което бяха изписани трите им имена и кръвната група.
В случай, че нещо се случи. Е, случи се и днес, на 8-и март, няколко седмици по-късно, същите майки хващат детските ръчички, написват на дланта телефон за връзка, и със сълзи на очи изпращат тези душички да се спасяват към границата сами…

Какво ли се случва в майчиното сърце в този миг?
Има ли изобщо думи, които да опишат болката и тъгата на жената, принудена да се раздели с детето си по такъв начин, без гаранция, че някога ще го види отново.

Какъв 8-и март за тези жени, притиснати до стената от новия живот, който са принудени да водят заради една чужда война, не тяхна? Война като всяка друга - зловеща, жестока, кървава, задкулисна. Като тази в Сирия, като тази в Либия, Йемен, Грузия и т.н. Война между големите на деня, която се води на чужда територия и в нея умират най-невинните - децата, майките, възрастните. Война, която ще отгледа още повече ненавист и омраза, наливайки масло в порочния кръг на страха и насилието.

Ами, няма 8-и март за тях. Но ще ви кажа за кого има. Има за Джил Байдън. И за Бриджит Макрон. И за Урсула фон дер Лайен. И за жената на Борис Джонсън Кари Саймънд. И за Алина Кабаева. Вероятно и за Олена Зеленска.

Заключенията оставам на вас. Честит празник на всички дами!