На 10 май актрисата Марина Влади навършва 84 години. Рожденият ѝ ден ни накара да си спомним една велика любовна история...

В чест на филмовата звезда публикуваме днес материал за обичта ѝ към емблематичния музикант Владимир Висоцки.
 

Когато красивата Марина Влади се среща за първи път с неустоимия Владимир Висоцки, дъщерята на руски емигрант е известна френска актриса с два неуспешни брака зад гърба си и три деца. Той е амбициозен филмов актьор, певец и автор на песни, съпруг и баща.

Бъдещите съпрузи се срещат през 1967 г. в Таганка театър след пиесата "Пугачев", където Владимир играе Хлопуша. Марина идва в столицата по работа и е възхитена от продукцията. Поканена е да продължи вечерта в ресторант в компанията на актьори, сред които се озова и Висоцки. Ослепителната Влади очарова поета много преди да се срещнат – той остава впечатлен от чара и таланта ѝ по време на изпълнението ѝ на главната роля в мелодрамата "Вълшебницата". Оттогава бардът тайно мечтае да спечели сърцето на красавицата.

„Ти си грозен, имаш незабележим външен вид, но очите ти са необикновени. Когато отидохме при Макс (френският кореспондент Макс Леон), ти взе китарата. Аз бях възхитена от гласа ти, от силата ти, от вика ти. Ти бе седнал в краката ми и пееше за мен самата ”, спомня си Влади първата им среща в книгата „Владимир, или прекъснатият полет“.

Няколко дни по-късно французойката получава предложение да участва в руския филм "Сюжет за кратка история". Тогава тя споделя опасенията си пред Висоцки за ролята, но той ѝ вдъхва кураж, разкривайки чувствата си към нея и желанието си да се ожени „за най-прелестната зеленоока красавица“. Двамата изживяват бурна любов, но Марина отказва на предложението за брак, поради простата причина, че двамата живеят в различни страни.

Влади заминава за Париж, като обеща да се върне в Москва догодина. Именно там, далеч от любимия си, тя започва да изпитва неистова нужда да го види. Раздялата действа и на двамата като мощен магнит един към друг.

Влади копнее за Висоцки. Той често ѝ пише писма, звъни ѝ по телефона, а след всеки път плаче след разговор, страхувайки се да признае пред себе си, че се е влюбила безусловно. Преди да пристигне в Русия, Марина се присъединява към актьорския съюз и Френската комунистическа партия, което я издига още повече в очите на руската публика.

Френската звезда пристига в Москва заедно със семейството си, за да запознае майка си и синовете си с избраника ѝ. Оказва се, че любимият ѝ е на снимки в Сибир. Няколко месеца по-късно Владимир и Марина се срещат отново, отдавайки се на любовта си един на друг.

„Ние сме на тридесет години, имаме много житейски опит - няколко съпруги и съпрузи, общо петима сина, професионални успехи и провали, възходи и падения, слава. И ние сме очаровани един от друг, като деца, които се учат на любов за първи път “, описва връзката им френската актриса.

Докато е в Москва, Марина отсяда в хотел, но скоро след това, по молба на Висоцки, тя се премества да живее при него. Когато завършва снимките по филма, започват да се носят слухове, че тя ще се върне във Франция и ще забрави завинаги за романса си с Висоцки. Напук на всички злословни прогнози, влюбените се събират и заживяват заедно.
Близки до Висоцки неведнъж предупреждават любимата му, че той има проблеми с алкохола и че в никакъв случай не трябва да пие. Марина не приема думите им присърце, докато една нощ той не се прибира. На сутринта получава обаждане от чужд номер с молбата да дойде на посочения адрес и да прибере Висоцки, който лежи на пода смъртно пиян и в безсъзнание.

Не след дълго Марина Влади трябва да напусне Москва. Тя повече няма официална причина да остава в Русия. Веднага щом филмовата звезда каца на родна земя, Висоцки ѝ се обажда и прочита следното стихотворение:

И нека вечерта запали свещи за мен,
И твоят образ опушва дима...
Но не искам да знам, че времето лекува
Че всичко върви с него”, пише той и моли Марина да се върне при него в Москва възможно най-скоро.

Влади се връща при художника. През декември 1970 г. двамата си казват „Да“. Въпреки че започва като красива приказка, продължилият близо 12 години съвместен живот на Висоцки и Влади съвсем не е безоблачен. В средата на 70-те години поетът се бори с алкохолизма и зависимостта си от различни опиати. Прави дори опит за самоубийство. В тези трудни моменти Марина е до него и по мнението на неговите близки без нея трагичният край на Висоцки щял да настъпи много по-рано.

Отношенията им обаче постепенно се влошават и Марина дори споделя пред свои близки, че иска да се разведе, но не ѝ стига смелост да го направи. През лятото на1980 г., дни преди смъртта си Висоцки пише на Марина: “Мариночка, любима моя, аз се впускам в неизвестното. Имам чувството, че ще мога да намеря някакъв изход, макар че в този момент съм неустойчив и слаб. Може да ми потрябва атмосфера, в която да се почувствам необходим, полезен, а не само болен. При това искам да ми оставиш някаква надежда, да не приемеш това като скъсване, защото ти си единствената, благодарение на която аз мога отново да стъпя на краката си. Още веднъж, обичам те и не искам да страдаш. После всичко ще си дойде на мястото, ще поговорим и ще заживеем щастливо.” Това писмо е последното, което Висоцки пише на любовта на своя живот.

Марина забелязва пристрастието на Владимир към алкохола още в първите дни на връзката им. В пиенето Висоцки търси утеха от мъката, че не го признават като поет и не печатат стиховете му. Официално низвергнатият бард пие и за да утоли бушуващите емоции, свързани с бесния ритъм на живота му. В началото Марина играе ролята на спасителка, прибирайки го от разни запои с приятели, където се напива до припадък и заставяйки лекарите да се борят за всеки негов дъх, когато го обявяват за обречен. Впоследствие тя осъзнава, че изходът от тази борба е предрешен, защото зависимостта на Висоцки от алкохола и дрогата го тласка неумолимо към гроба.

Въпреки обещанието му той да прекрати самоубийствения си начин на живот, на 25 юли 1980 г. сърцето му спира да бие. Едва на 42 години. Два дни по-късно е трябвало да играе отново на сцената Хамлет. Никой обаче не връща обратно билета си за несъстоялия се спектакъл. Хиляди поклонници на актьора обкръжават театъра на Таганка, за да се простят със своя любимец. Марина долита от Франция и прекарва цялата нощ край тялото на своя съпруг, а после го съпровожда в последния му път.

40 години след смъртта на поета, Марина Влади казва в интервю: „Обикновено си го спомням без никакъв повод. И не само си го спомням. Често сънувам Володя. Лошо спя и нощем слушам радио, по което понякога звучи гласът на Володя. Това винаги ме разтърсва и вълнува. Спомням си не отделни кадри, като на кино, а всичките 12 години съвместен живот – неговата гениалност, нашата среща. И най-важното – нашата любов.”

Четете още: Айседора Дънкан: Прокълнатата богиня на танца