Почти на всеки се е случвало да изпитва симптоми като гадене, задух, ринит, главоболие или поява на нетипични обриви. Най-често ние ги свързваме с алергична реакция, но причината може да бъде и доста различна.
В днешния епизод на "Код Здраве" ще обърнем внимание на изключително интересна тема, около която има много въпросителни - хистаминовата непоносимост. Оказва се, че тя може да бъде причинителят за гореспоменатите оплаквания и е много по-трудна за идентифициране от алергията.
Проучвания сочат, че днес всеки пети човек страда от някаква хранителна непоносимост и често тя се бърка с хранителна алергия, а причинителите й могат да бъдат най-различни.
В момента около 3% от хората в цяла Европа са диагностицирани, но заради неточното и ненавременно изследване, се смята, че засегнатите са много повече, тъй като проявата й при всеки отделен човек може да бъде много различна.
В този епизод на "Код здраве", разговаряме с д-р Тихомир Мустаков – алерголог с дългогодишен опит в УМБАЛ „Александровска“, който ще ни помогне да открием всички отговори, свързани с темата около хистаминовата непоносимост - как да я открием, какво я предизвиква, как да живеем с нея и към кого да се обърнем при съмнения.
Д-р Мустаков, какво представлява хистаминовата непоносимост?
- Хистаминовата непоносимост е един много широк спектър от състояния, които се дължат или на повишено ниво на хистамина, т.е повишен внос, или от намалено разграждане. Затова всъщност е толкова трудно да бъде диагностицирана причината, тъй като спектърът на състоянията, които се дължат на хистаминовата непоносимост, е много широк. И е много разнообразна етимологията, т.е. патологичните проблеми, които могат да доведат до тази непоносимост.
Ако разделим най-грубо състоянията, които се дължат на повишено ниво на хистамина, и такива, които се дължат на нарушено разграждане, то и при двата случая хистаминът е един много важен медиатор в сферата на предаването на сигнали между клетките и различните тъкани. Регулира тонуса на съдовете, състоянието на нервната система. Той е един много важен трансмитер и за неговото балансиране се грижат два ензима. Затова винаги, когато се опитваме да диагностицираме тези състояния, правим изследвания - на хистамина в тялото и на нивата на ензимите, които би трябвало да го разграждат.
Как да разпознаем хистаминовата непоносимост – какви са най-честите симптоми и как може да се различи от алергията?
- Освен пациентите, често и лекарите са затруднени в диагностицирането й. Хистаминът е основното вещество, което предизвиква проявите на алергия. Когато протече една алергична реакция, се отделя хистамин от основните клетки на имунната система. И затова проявите на алергичната реакция и на хистаминовата непоносимост се припокриват до голяма степен. Естествено, има и отличителни белези. Кожата най-често проявява уртикариални обриви и отоци, нервната система може да реагира с главоболия и мигренозни пристъпи, сънливост, отпадналост, храносмилателни проблеми и проблеми с дихателните пътища. В краен случай може да се стигне и до шокови реакции, което обаче е най-рядката проява. Когато говорим за хистаминова непоносимост в истинския й вид, нямаме имунна реакция, а биохимична.
Кои специалисти могат да ни помогнат, когато имаме съмнения за хистаминова непоносимост?
- Нашата медицина е устроена така, че все още се разчита на т.нар. органни специалности. Ако един човек получава мигренозни пристъпи, симптоми с главоболие, той най-често стига до невролог. Ако има проблеми с храносмилането, отива при гастроентеролог. А ако има проблеми с дихателните пътища, той може да стигне и до алерголог. Тоест виждаме, че всички специалности могат да бъдат в достъп до всички оплаквания, свързани с хистаминова непоносимост. Важно е самите медици да бъдат информирани за това, че в диференциалната диагноза на състоянията, които се явяват пред тях, може да има и хистаминова непоносимост.
Кои храни предизвикват хистаминова непоносимост?
- Има много храни, които могат да внесат хистамин в организма. Най-често това са плодовете, които имат власинки, копривата също, пушените продукти, зрели меса и сирена, консервирани храни, шоколадови изделия, червено вино, доматите както и доматените сосове. Защото хистаминът е термоустойчив. Затова, хората, които имат хистаминова непоносимост, наистина имат проблем с тях. реално обаче много повече храни съдържат хистамин, но в малки количества, така че те могат да бъдат консумирани дори от хора, които имат хистаминова непоносимост. Не е необходимо да се изключват абсолютно всички продукти.
След като разбрахме, че доста храни съдържат хистамин и могат да провокират симптоми на хистаминова непоносимост, бихте ли споделили какви са начините за диагностика и лечение и как всъщност да живеем с нея по-лесно?
- Първо се опитваме да изясним откъде идва хистаминовата непоносимост - дали по някаква причина той се отделя или преминава от червата в кръвообращението или просто не може да бъде разграден от ензимите, отговорни за това. Изследванията са в тази посока. Може да изследваме нивото на самия хистамин, но също така е много важно кога точно се изследва хистаминът. Той е доста динамичен продукт и много бързо след като бъде отделен, в рамките на 1-2 часа той изчезва от кръвообращението. Най-добре е да се изследва в момента, в който пациентът има оплаквания, свързани с хипотетичната хистаминова непоносимост. В тези случаи диетата е много важна и тя трябва да е бедна на хистамин. Най-често тя трае около един месец. Изследването на ензима диаминоксидаза, който отговаря за разграждането на хистамина, може да ни покаже дали имаме вроден или придобит недостиг на този ензим.
Има ли хранителни добавки или продукти, които спомагат облекчаването на симптомите или допринасят за решаване на проблема?
- Да. Вече повече от 10 години на пазара има хранителна добавка, която съдържа извлек от въпросната диаминоксидаза. Тя помага много в случаите, когато става дума за недостиг на този ензим. Той се образува основно във власинките на чревните клетки. За съжаление съвременният тип на хранене, който е доста обогатен на консерванти, всякакви други химикали и то най-вече такива, които са агресивни към микрофлората, водят до намаляване на диаминоксидазата. Дилемата е как можем да помогнем, дали давайки добавка от ензима, което е едно от решенията, или докато трае приемът на тези добавки, да възстановим собствения синтез на въпросния ензим, което е и целта, разбира се. Когато започнем курс с тези добавки, се стараем да премахнем подлежащата причина, а често това са хронични колити, възпалителни състояния на червата и дисбиози и затова там гастроентеролозите имат думата, обикновено те помагат да се успокои възпалението и от там да се реши въпроса.
Кой е днешният ни гост накратко:
Д-р Тихомир Мустаков завършва медицинското си образование в Медицинска академия, гр. София през 1988 г. След което има редица придобити специализации в сферата на детски болести, педиатрия, алергология, имунология в Холандия, Полша и Италия.
Професионалният му опит като специалист алерголог започва от 1997 г., работил е като педиатър в Самоков, ДО на III-та Поликлиника - гр. София. Той има над 20-годишен опит като специалист алерголог и голяма част от практиката си е придобил в УМБАЛ „Александровска“ - Клиника по алергология и клинична имунология, старши асистент, детско-юношески кабинет. Също така има и дългогодишна частна практика. От 1991 г. е член е на Българския лекарски съюз, от 1992 г. на Научно дружество по алергология и клинична имунология – България, Асоциация “Астма”, Европейска Академия по Алергология и Клинична Имунология и от 1997 г. е председател на Българо-Холандска Алумни Асоциация и Европейско Респираторно Дружество.