Животът, който живеят децата ни, е много по-различен от този, който живеем ние. Днес всичко се движи бързо - технологиите, възрастта, познанията, отношенията... И ако преди ние сме били някак по-сигурни в семейството си и в "утрешния ден", днес несигурността е част от битието ни. Забързаните обороти и стресът удрят като с чук неукрепналото съзнание на младите и те сякаш не успяват да се преборят, да се отстояват, да оцелеят. И много от тях се поддават. На депресията.

Особено през последните две години, когато светът се превърна в огромна затворена система, заради ковид и пандемията, децата ни увиснаха в нищото, губейки себе си и начина си на общуване. Новото "нормално", както често обичаме да казваме, им отне и последните останали минутки на нормални разговори, общуване, игри и смях, на споделяне и порастване.

И проблемите, които и без това си съществуваха, се задълбочиха. Като прибавим към тях и липсата на време от страна на родителите, на възрастните, незаинтерисоваността, люшкащото се от осанна до разпни го училище, цветовете стават все по-тъмни.

Преди дни един британски патолог обвини британската здравна служба, че не обръща достатъчно внимание на подрастващите и на тяхното психично здраве.

Поводът бе смъртта на едно 14-годишно момиче. Смърт, настъпила след обесване. В парка.

Според Пенелопе Скофийлд, патолога, Великобритания се е провалила и е предала по-младото поколение. И предупреди, че има реална опасност да последват още такива инциденти. Здравните власти са пренебрегнали сигналите, дадени от момичето, че то смята да се самоубие. Тя не е била прегледана от психиатър, не е посещавала подходящо лечебно заведение. Била е изпратена у дома, въпреки големия риск. Бащата на тийнейджърката е шеф на голяма софтуеърна компания и многократно е търсил помощ от здравните власти, пише "Дейли мейл".

„Робин посегна на живота си, докато се бореше с психичните си проблеми. Службите за психично здраве не са разпознали влошаващото се психично здраве и не са й предоставили грижите, от които се нуждае. Затова смъртта й е причинена от небрежност. Вярвам, че ако беше прегледана и лекувана навреме, щеше да се почувства по-добре и нямаше да се самоубие“, казва бащата на 14-годишното момче.

Тъжно, нали? Да си отидеш от този свят, защото най-близките ти хора - семейството ти, не са могли да ти помогнат. Нито огромната машина на здравната система. И то на фона на постоянно рекламираните в общественото пространство програми за ментално здраве, често провеждани под патронажа на известни хора, включително на кралското семейство.

Тъжно е, че докато ние правим кариери и печелим пари, за да платим насъщния, едно поколение расте объркано и неразбрано, заради лъскавата среда, технологиите, достъпните и недостъпни блага. Тъжно е. Но е факт. И трябва да се замислим. Отделяме достатъчно време на децата си. Интересуваме ли се как се чувстват, какво ги тревожи. Говорим ли с тях като с равни човешки същества или неглижираме проблемите им с коментара, че прекаляват с глезенето и мрънкането?

Замислете се. Утре може да бъде вашето дете.