Дами, хайде, признайте си. Чувствате ли се щастливи във връзките си? Ама честно. Сложете ръка на сърцето и кажете - аз съм щастлива жена, защото мъжът до мен ме прави истински щастлива. И без да сключвате тайно пръсти зад гърба си!

През последните години, за наше най-голямо съжаление, мъжете, истинските мъже, просто изчезнаха. И ако за носорозите, слоновете и костенурките екоорганизации вдигат врява до небесата, че са на изчезване, за мъжете, които потънаха в небитието на модерното време, нищо не се казва. Но те изчезнаха. И се появиха едни такива никакви заместители, които не само, че не вършат същата работа, но имат и претенции. И сега ви питам - ама за какво тогава са ни мъже? Тези мъже... новите?

Наскоро четох една статия, писана от психолог, че дамите не трябва да носят повече пари в семейния бюджет, защото връзката щяла да страда. Само че, ако си направим труда да направим една статистика, в момента сигурно повече от 50 процента от жените у нас печелят повече пари. И децата гледат, и къщата, и готвят. И за какво тогава им е мъж? Само за функционалните, биологически моменти? Че те мъжете, днешните, и там издишат. Според информация от инвитро клиниките, през последните години мъжете все по-често се сблъскват с темата "репродуктивни проблеми". И ако преди все жената беше виновна, днес т.нар. "мъжки фактор" се среща все по-често във формулярите.

Живеели сме в стрес, казват специалистите. Ами живеем. Всички живеем в стрес. Но не мрънкаме. И ако един мъж може да направи по едно или повече деца на пет различни жени, а после да търси отново любовта, защото "имал право да бъде щастлив", жените няма как да си оставят "багажа" и да направят същото. Те стават рано, правят закуска, мислят за вечерята, за раненото коляно, за нещастната тийнейджърска любов, за всичко. До последната капка кръв, както се казва. Защото колкото и да са уморени, те, жените, трябва да се усмихват. И да продължат напред.

Та за какво казвате ни трябват мъже?

Трябват ни, прави сте. Ама мъже. Такива, за които дадената дума е закон. Такива, които поставят щастието на хората, които ОБИЧАТ, на първо място. И такива, за които любовта е нещо повече от силиконов блян и среднощна пиянска изцепка.

Трябват ни Мъже. Такива, които могат да ни разсмиват, да ни карат да се чувстваме принцеси, независимо от факта, че не носим корони, такива, които с радост ще поемат товара от женските ни рамене. Мъже, които уважават жените си. А не ги ритат в магазина. Мъже, които показват любовта си. Мъже, които могат.

Да бъдат всичко онова, което ние не сме. Или не искаме да бъдем, а ни се налага.

През последната една година изчетох толкова истории в социалните мрежи - на изоставени, тъжни жени, майки, борещи се да оцелеят, да продължат, да отгледат децата си с любов, въпреки горчилката, че това е достатъчно да ме откаже от мъжете завинаги.

Една приятелка вчера каза, че днешните мъже били такива, защото им се живеело. Ами то и на мен ми се живее. Но вместо да си платя почивка в Занзибар с любовника, платих зеленото училище на сина си, тротинетката, дрона, занималнята... На всички ни се живее. Но животът е много повече от еднодневна емоция. И съм сигурна, че всички го разбираме един ден. Някои по-рано, други по-късно. Единствено се надявам децата, които растат в тази "замърсена" емоционална среда да изградят в себе си способността да оценяват важните неща, да се научат да бъдат грижовни, обичащи и добри родители. Защото със заместители не се живее. Те са само за временно ползване.

За съжаление все повече жени се отказват от мъжете. И все повече мъже свикват да живеят лесно и безотговорно. Има ли изход от тази ситуация? Не съм сигурна. Вие как мислите?