Има едно древно и красиво място на планетата, което пленява умовете на учени по цял свят с изумителните си митове, богатата си култура и загадъчност. Името му е Анурадхапур – свещеният град на Шри Ланка, известен като мистериозния „портал“ към Вселената.

"Раджарата" (Земя на царете), както още го наричат местните, е обект на ЮНЕСКО за световно наследство и първото царство на острова, създадено през 377 г. пр. н. е.
Анурадхапура е една от древните столици на Шри Ланка - страна в Южна Азия, известна със своите добре запазени руини на древната сингалска цивилизация. Градът е бил център на будизма в продължение на много векове. Намира се на 205 км северно от сегашната столица Коломбо в Северната централна провинция, на брега на историческата река Малвату.

Днес той е едно от най-посещаваните места в страната, привличащо предани поклонници от цялата страна към древните будистки храмове, и туристи от цял свят.

Този свещен град обаче приковава вниманието към себе си с нещо много повече от руини и великолепни паметници от древни времена. Тук, в Ранмасу Уяна (парк "Златната рибка"), древен градски парк, заобиколен от три будистки храма, има нещо много любопитно и интригуващо – плитко изсечена върху ниска скала диаграма, за която се твърди, че е карта за отключване на тайните на Вселената.

Нарича се Саквала Чакрая (което в превод означава „Вселенски цикъл“ на синхалски език). Предната фасада се вижда само от нивото на земята. Всъщност четири седалки са изваяни в плоска скална повърхност срещу диаграмата, които осигуряват идеалната зона за наблюдение. Именно тази карта и седалките, които също са с мистериозен произход, озадачават историци, археолози и учени повече от век.

Интересното е, че в нито един исторически извор не се споменава нищо за картата. „Ранмасу Уяна е бил използван за продължителен период от историята“, разказва професор Радж Сомадева, старши професор по археология в Университета на Келания, Шри Ланка. „Втората голяма фаза на развитие изглежда е започнала през 7-и век н.е. През този период към по-ранното оформление на парка са добавени няколко нови сгради. Диаграмата може да е дело на този период, но е невъзможно да се знае, защото съществуването и функцията ѝ не се споменават в никакви исторически записки, които са били щателно съхранявани от будистки монаси", допълва той.

Въпреки оскъдната информация за диаграмата и нейното предназначение, иконографията е несъвместима с други резби от периода на Анурадхапура (3-10 век сл. Хр.). Центърът на въпросното изображение е съставен от седем кръга, разделени от успоредни вертикални и хоризонтални линии. Правоъгълните отделения съдържат малки кръстосани кръгове. Виждат се и фигури, приличащи на чадъри, лъкове, стрели, хвърчило, вълнообразни линии, цилиндрични форми, риби, костенурки и морски кончета.
В сравнение с други резби от същия период – като Сандакада Пахана, която изобразява лози, лебеди и лотос – всички типични за будистката иконография, диаграмата в Анурадхапура не е на религиозна тематика, което означа, че е трудно да се обясни защо е тук. Това прави мястото още по-странно и будещо любопитството на изследователите.

Първият академик, който потвърждава археологическото значение на диаграмата, е Хари Чарлз Първис Бел, британски държавен служител, назначен за първи комисар по археология на Цейлон (предишното име на Шри Ланка). Според него картата изобразява „стара космографска карта, илюстрираща с най-наивна простота будистките представи за Вселената“.

Туристи отбелязват паралели между графиката в Анурадхапура и подобни места в други страни, за които някои смятат, че са звездни портали – древни порти, през които хората могат да влязат в друго измерение на Вселената. Тяхната теория гласи, че диаграмата съдържа секретния код за отключване на портала.

Привържениците на теориите на конспирациите отбелязват, че звездната порта на Анурадхапура има почти идентични форми и символи с тези, открити в Абу Гораб в Египет и Ла Пуерта де Хаю Марка в Перу. Най-поразителното сходство, по техни наблюдения, е близостта ѝ до водата. Близкият резервоар Тиса Уева, построен през 300 г. пр. н. е., е бил използван като убедително доказателство, тъй като и Абу Гураб, и Ла Пуерта де Хаю Марка също са построени близо до вода, което според теорията за звездните порти позволява на извънземни същества да обработват злато от земната вода.

Тази теория е допълнително подхранвана от близостта на диаграмата до планината Данигала, известна още като планината на извънземните в близкия свещен град Полонарува. Данигала, която се намира дълбоко в джунглата и е популярна сред туристите, има уникална кръгла форма и изцяло плосък връх. Това кара редица потребители на интернет да заключат, че в миналото тя е била използвана за площадка за кацане на НЛО.

Според Шри Абейвиккрама, местен екскурзовод, „жителите в района вярват, че планината привлича повече падащи звезди, гръмотевици и светкавици над нея, отколкото където и да било другаде“.

Професор Радж Сомадева обаче смята, че по-разумното заключение е, че диаграмата е ранна карта на света, както е предложено от Бел.

Интересна и доста по-различна е гледната точка, която предлага Шерин Алмендра, старши преподавател по ландшафтен дизайн в Университета на Моратува, Шри Ланка. „Мисля, че диаграмата на Сакуала Чакрая е план за сложен проект, подобен на огромните ступи, които се строяха по това време“, казва тя. "Склонна съм да вярвам, че това е план за Сигирия."

Сигирия е една от най-известните древни забележителности на Шри Ланка, скална крепост от 5-ти век пр.н.е., пълна с течаща вода, зеленени градини и множество жилищни помещения. Намира се само на половин час път от Анурадхапура. „Като се има предвид, че трите седалки, издълбани пред диаграмата, изглеждат леко обърнати една към друга, това ме кара да мисля, че това е било място за дискусия – офис на древен архитект например“, казва тя. „Ако седалките бяха построени с религиозна цел - като медитация, те биха били в права линия."

„Определено може би е имало практическа полза от тази диаграма, но е огромно предизвикателство да разберем каква е била тя, когато не можем да я датираме правилно“, отбелязва проф. Сомадева.

И макар произходът и предназначението на предполагаемата звездна порта на Шри Ланка да е все още забулена в мистерия, новопридобитият култов статут обаче най-накрая ѝ донесе заслуженото обществено внимание.

А въпросът дали наистина е дело на извънземна цивилизация, засега остава загадка.

Четете още: Италия – все по-любима дестинация на българските пътешественици