Когато пораснем, разбираме, че в контекста на приятелството качеството е по-важно от количеството и само онези хора, които са наистина важни, остават с нас възможно най-дълго, ако не и завинаги.
Колкото повече остаряваме, толкова по-ясно разбираме, че само няколко избрани хора могат да бъдат обичани от нас. По правило можем да обичаме и повече. Но само тези, които са винаги с нас и които ни правят истински щастливи.
С течение на времето, дори в привидно силни и доказани връзки, могат да се появят пукнатини. Животът се променя от само себе си, възникват конфликти. В резултат на това има все по-малко приятели наоколо. Възрастните разбират, че истинските приятели се броят на пръстите на едната ръка. И с годините започваме да ценим качеството много повече от количеството.
Ограничаваме кръга от познанства
Разбираме какво е наистина добро за нас и как да направим връзката наистина дълбока. Този процес не трябва да е болезнен, това е естественият ход на нещата. Маркирайте точно разстоянието между хората и се приближавайте към другите или се отдалечавайте от тях според вашите нужди. Това е, което поставя живота ни на определено място в света и в определен период от времето.
Нямаме нужда от много хора наоколо, а само от най-добрите. С течение на времето обръщаме внимание на качеството на общуването, а не на броя на хората, с които можем да говорим. Искаме да сме заобиколени от хора, които са наистина важни за нас и които обичаме най-много. Също така определяме колко време трябва да посветим на тези взаимоотношения, какви интереси споделяме с другите и как да си подреждаме приоритетите.
Например на 15 години ни харесва, когато сме заобиколени от много хора, които споделят нашите идеи и експерименти. Когато сме на 30 или 40 приоритетите ни се променят. Вече можем да обичаме повече и да сме по-отговорни в избора на най-близките си хора, коментират психолози. Обичаме по-силно.
На определена възраст често се чувстваме самотни. Затова се посвещаваме в търсене на чисти, искрени, топли и стабилни отношения. Това не е новина, но има проучвания, които показват, че всяка година хората започват да предпочитат повече качеството на близките приятели, отколкото количеството.
Ние залагаме на отношенията с хората, с които имаме най-близки връзки. Защото те ни помагат да се чувстваме добре и ни извеждат на ново социално, емоционално, когнитивно и поведенческо ниво. Балансът между всички сфери трябва да бъде осигурен от истинско приятелство.
Обичайте и вярвайте в най-доброто
Ставаме все по-придирчиви и анализираме все по-дълбоко връзката, в която си позволяваме да обичаме повече. Знаем, че има много възможности и опцията да избираме е това, което ни обогатява. Тази концепция за приятелство е толкова динамична, че дори не забелязваме, че мислим за нея.
А когато я забележим, сме много изненадани. Колкото повече социален опит имаме, толкова по-издръжливи ставаме. Например, научаваме се да устояваме на болката и ставаме по-дълбоки личности. Ние, възрастните, сме изненадани как две деца могат да се борят, дори да се бият, за една играчка и след няколко минути вече да се прегръщат и да играят заедно. Това може да ни научи на много.
Наистина ли нашият гняв и отчуждение са толкова важни, че да сме готови да загубим приятелството си? Често се съмняваме в най-баналните неща и за съжаление разрушаваме чувствата си. В резултат на това реагираме твърде негативно на събитията, незабавно се отдалечаваме от хората.
Независимо от нашето лично положение трябва да знаем, че промените в социалната среда не са лоши сами по себе си. Ето какво имаме предвид:
В детството и юношеството ние просто се учим да изграждаме взаимоотношения на любов. На първо място, ние търсим своето място в света и непрекъснато променяме структурата на нашите познанства. Постепенно с напредване на възрастта ние често ходим по купони и срещи. Запознаваме се с нови хора. Започваме внимателно да избираме с кого да разговаряме и на кого да поверяваме личните си преживявания и психологически проблеми.
Приятелите се учат да се обичат повече един друг. Когато станем възрастни, започваме да харесваме спокойствието и комфорта. Искаме да обичаме повече и да се чувстваме обичани и важни за някого. Ние приветстваме мисли и интереси, които стимулират нашия мозък и правят светогледа ни по-зрял. Благодарение на това се обграждаме с хора, които могат да споделят нашите чувства, възгледи, интереси и хобита.
В ранна възраст сме склонни да не оценяваме дълбоките чувства. Затова често съдим хората повърхностно. Харесваме искрените хора, които могат да ни кажат всичко с един поглед, тези които одобряват или не одобряват нашите действия. Или, например, може да ни направят на пух и прах, ако трябва. Временният приятел в крайна сметка може да стане най-добрият, тъй като истинското приятелство не търпи лицемерието, егоизма и преструвките.
И така, истинското приятелство изпълва душата ни със светлина. Освен това ни насочва къде трябва да отидем, когато се заблудим.
Четете още: За любовта, душата и живота: 15 мисли от Омар Хаям
