Автор
Теодор Муховски

Мария Статулова се е научила от Стоянка Мутафова и Коканова как да остарява

Мария Статулова постоянно се връща назад във времето. Според нея, умната актриса може не толкова драматично и с умивка на лицето да се причисли към категорията на по-възрастните. Тя не трябва да се бори с времето, защото това е непосилна задача. Статулова е на мнение, че всяка възраст си има своята красота и чар.

Най-добрите ѝ учителки по остаряване са големите Стоянка Мутафова и Невена Коканова. Самите те никога не са правили проблем от това, че възрастта им напредва. За тях остаряването беше достолепие - спомня си актрисата.



Статулова няма да забрави никога мъдрите думи на свекър си, който обичал да разказва историята за шамана, когото го питали дали Бог съществува. Мъдрецът отговарял, че Бог може да има, а може и да няма, но е добре да живеем така, сякаш го има. Тези думи дават вдъхновение на Статулова, че животът трябва да се живее с достойнство и без излишно напрежение.

Чаровната ни актриса не спира да играе. Можете да я гледате в дебютния филм на Светослав Драганов - "Смирен".

Филмът разказва за 40-годишен режисьор на документални филми, който не е успял в живота. Той е пренебрегнал семейството си и е вложил цялата си енергия в новия си филм, в който се разказва за прекъсната семейна връзка на монах и неговата майка.

Когато разбира, че монахът е попаднал в психиатрията, а майка му ще се подложи на операция, той решава, че трябва да ги събере, за да заснеме емоционален финал на филма си.
Заглавието "Смирен" идва от смиряването на духа, което кара хората да бъдат по-добри. Надеждата за по-добри дни трябва да е заложена в хора - смята Статулова.

Именитата ни актриса е убедена, че хората са на тази земя, за да разнасят и оставят любов. Тази любов трябва да е не само в семейството, а и към природата, животните и всичко, което е около нас.

Тя с носталгия и усмивка си спомня как е оставяла кокичета в чорапите на своите колеги от Сатирата, за да им вдъхне кураж преди премиарата им.

Четете още: Коканова: „Изгубих ума и дума, когато незрящата Ванга набра само бели цветя“