Понякога търсим себе си с години. Или пък започваме да го правим, когато ни се случи нещо неприятно. Например, когато се разделим с любим човек.

Тогава изведнъж си задаваме въпроса - кой съм аз? И започваме едно пътешествие, което да ни отведе там, където ще бъдем истински щастливи.

Пътят е дълъг или кратък, зависи от нас самите. Но най-важното, което трябва да знаем е, че няма как да намерим себе си, ако се вслушваме постоянно в чуждите желания и съвети.

Ако се замислите, ще си дадете сметка, че всъщност се оглеждате в очите на другите и съзнателно или не, позволявате тяхното мнение да ви влияе. Когато ви критикуват, когато правят опит да ви моделират, когато искат да ви променят, вие несъзнателно се опитвате да се коригирате, да заслужите одобрението им, т.е. да станете такива, каквито те ви виждат и искат.

Опитвайки се обаче да бъдем такива, каквито ни шскат другите, ние губим себе си. Губим същността си, а оттам и щастието си, дори любовта. И се чувстваме не само изгубени, но и неудовлетворени.

За да откриете себе си, трябва да се отучите да слушате другите, които ви казват какво да правите, какви да бъдете и как да живеете живота си.

Открийте това, което ви прави истински щастливи. Правете това, което ви кара да се усмихвате. Да заспивате доволни от това, което сте и което имате, и да се събуждате благодарни, за това, което сте и което имате.

Прекарвайте време с онези, които ви дават криле, а не ви затварят в кафез.

Мечтайте за чудеса и вярвайте в тях. Не се отказвайте от себе си. И така със сигурност ще бъдете щастливи!