Казват, че любовта трябва да лекува. И да не е трудна. Че трябва да се случи лесно, да е приятна и зареждаща.

Срещата с истинската любов, онази, която е нашата сродна душа, онази, която лекува, дава всичко. Всичко, от което имаме нужда.

И тогава няма въпроси, няма драма, няма нужда от обяснения.

Истинската любов лекува само с едно докосване, едно тихо присъствие, дори с едно мълчание. Тя не носи болка. Тя носи щастие.

Любов е, когато можеш да разчиташ на човека до себе си, когато той ти носи подкрепа, изслушва те, не те натоварва, разбира те. Любовта не трябва да дава обещания, тя дава щастие. Тя трябва да бъде реална и споделена.

Ако на единия от двамата му е по-важно да бъде другаде, ако единият от двамата все няма достатъчно време, ако единият от двамата е все уморен или отегчен, значи това не е точният човек за вас. Ако любовта е повече компромиси и преглътнато достойнство, то не е истинска любов.

И е време да я оставите зад себе си. За да освободите място за истинската.

Не бъркайте сродната душа с щастлив живот в охолство.

Лесно е да се заблудим, че сме намерили сродната си душа, ако живеете в голяма къща, карате скъпи коли, позволявате си луксозни почивки и всичко, което искате.

Сродната душа се открива в разбирателството, уважението, хармонията, взаимното уважение и допълване.